Седя си на чина.Викове,крясъци,истерия.Аз гледам земята.Неподвижна и спокойна.Защо да ми пука?Времето си върви а нищо не се променя.Само аз.Малко по малко всеки ден.И отново същите въпроси и отново същите отговори.Но вече не ми харесват,не съм готова да се примиря.Не искам простота.Тя ме изморява много повече.Не се стремя да бъда различна,но сякаш със всеки ден се отдалечавам от тях както се отдалечават спомените ни заедно.Дали те се изчерпаха,или аз или това което ни спояваше се стопи?Сякаш са слепи или сякаш виждат само това което им е угодно.На света има само те и техните малки недоразумения,проблеми а колко огромен е светът колко истински и реален и колко нереални са те...
Казвам си както и да е и се опитвам да не се обвинявам ,опитвам се да не се дразня само се усмихвам леко на себе си и на тях и си казвам -има време.Всичко което казват е празнота.Нищо.И дори не осъзнават че се нарича лъжа.Не знам дали съм сляпа или пък обратното или пък съм просто луда.Но пътищата ни вече не се преплитат.Сама съм.Не боли от този факт.
Социалните мрежи -мрежи от лъжи и фалш и вътре пъплят хора,постват на стените си -"Явно нямам приятели" или "аз не ставам за нищо" или пък " много съм глупава,защо стана така " и чакат отговор ,успокояващи коментари ,покана да за излизане навън и разтуха с нещо твърдо-няма значение какво.Вече спрете !Спрете да се правите на човечни без да сте такива.Не сте нещо специално,не сте нещо което заслужава повече внимание само защото знае как да го привлече.Някои от вас си мислят ,че могат да доминират просто защото според себе си и своите критерии са най-интелигентните,най-мъдрите и най-специалните.Голяма грешка.Вие сте същата разлагаща се органична материя като всяка друга.Понякога боли да си отвориш очите,толкова ли сте слаби че не можете да го направите?
Аз не съм,аз го направих и да -заболя.Пречистваща болка.Способност да се радваш на малкото ,което имаш.Алчността ти намалява ,намалява недоволството ти.Вече желанието ти да имаш всичко се обезсмисля.Имаш себе си ,имаш целия свят.
