Random thought,there is nothing random though ....

Entwined Forever
Как можеш да оставиш любовта на повърхността ,да я ограничиш с възхищение,харесване, но да не се привържеш.Да си готов да пуснеш човека щом се наложи,да не впиеш нокти и зъби в това което имате.Как можеш да не искаш безкрайността.
Завинаги.Ако беше възможно...
Да не го пуснеш да скита в мисълта ти ,да пречи на съня ти.Да чуваш гласа му в твоя и да търсиш свободата извън него.А може би нещо ви е свързало този път наистина.Може би само така има зивинаги.Извън живота,в периферията,извън човечността,в инстинкта.Може би той е твоето оцеляване,твоето спасение.Или те разрушава,дърпа те където е той,било то в мрака и в калта или в светлината и уюта.А ако поискаш да се освободиш,няма ли да си доведеш просто още болка?А можеш ли да търсиш уединение,когато вече сте едно.Можеш ли да отрежеш част от теб,сякаш от духа ти както от тялото с лека ръка.Пътят може би вече е начертан,може би сте заедно -приятели или любовници без значени с някаква причина.Може би съдбата само си играе на случайности и всичко е измамно.Вие сте тук защото това е правилното нещо,това извън вас.Това е природа-реката се влива в океана,лъвът изяжда антилопата,слънцето залязва за да изгрее луната.Всичко в крайна сметка идва на своето място.