void

void

вторник, 25 август 2015 г.



Chaos
страх и умора че липсваш в сънят
раздяла няма,когато се чува смехът
над звезди в нежна плът обвити 
устни сякаш пълни със сълзи а очи със кръв
дървета от страст разбудени  в пареща луна 
изстиват на прах ,огъня сваля маска на самота
звяр без сянка,вой без ек,кожа на смугла жена,
преструвка,лъжа,любов между деца
реката има нужда от промяна,лед вковава я в стомана
познати стъпки на непозната,унила и мрачна 
усмивка с цена на хиляди слънца
извикана от нищета ,колко много струва болката?
като над враг наведен,с ехиден поглед,адът има звук и цвят
глас самотен в пълна стая ,празни души и сянка от смъртта
бяла съблазнителна плът,неразкрита,молеща,викаща
трепери мараня,за тази жажда няма вода,очите всяват мрак
в тишина и зрак можеш да прозреш че знак разчита се веднъж,
последен влак,да пътуваш във вселена надлъж безкайна шир 
ще те срещна пак…