Random thought...

there's nothing random though...

I want to step out of the darkness but the darkness wont step away from me

.               Адът –това са другите

Пиесата на Сартр Без Изход прави известен афоризма му-Адът това са другите ,който подлежи на всевъзможна интерпретация.Идеята на Сартр за Адът е доста по-различна от най-често срещаната-няма митологични същества, разделение на греховете по тежест или какъвто и да e типичен символ .Две жени и един мъж,алчни,суетни и себични те попадат в гореща стая без огледала.Трябва заедно да изтърпят тези дребни неудобства.. Жените са лишени от удоволствието да задоволят суетата си и скуката им се увеличава.Те са принудени да се огледат един в друг и да познаят нещо от себе си в другия.Това е техния ужас,най-големият им страх.Нежеланото себепознание,неисканото познание за човешката същност.Човек е най-спокоен и щастлив когато е сам ,дори сред другите.Един себичен човек е доволен от уединението си ,защото то не е самота.Самотен става едва когато е опознал други личности ,едва когато някой друг е предизвикал любопитството му.Адът не може да бъде самота ,адът това е споделянето на  душата ти с друга.Да погледнеш в неговата.Адът е да бъдеш свидетел на най-лошото у човека.

В началото грешниците не признават че са такива и не искат да вярват че съществуването им е било изпълнено с грешки  за които трябват да бъдат наказани.Една от тях осъзнава че са там за да се нараняват един друг и да бъдат нещастни заради другите.Нещата ,които те са причинявали и не са изпитвали угризения на съвестта ,им се налага самите те да преживеят.

Поради липсата на огледала една от жените предлага на другата да й каже какво вижда,но вместо да я направи щастлива  тя я изплашва.Никой не би желал да се види в очите на другия-защото когато се погледне сам вижда само себе си а в другия вижда това как той го възприема.Те все пак решават да си признаят защо са в Ада,за да знаят на какво всеки от тях е способен.Всеки с ужасния си грях е принуден да го сподели и в умовете на останалите да бъде белязан от това, което е направил а не от това което може да направи.Образът му оставен в представата на другите е това което го определя.Той  не е това което си мисли че е или че може да бъде той е това което другите мислят за него.

Греховете ни ни преследват ,но те не тежат само на нашите рамена но и върху  тези ,които страдат от тях.Ние нараняваме,ние оставяме в хората съмнение за това колко силно е доброто у човека и отминаваме,продължаваме да живеем и времето  лекува съвестта.Макар наясно с това какви са ,тримата грешници придължават да се нараняват  и вече мъртви те отново пожелават да причинят на другия болка и дори смърт.

Най-мрачните човешки чувства и техните проявления са Адът за повето от нас .Понякога и най-чистите чувства пораждат чудовищни постъпки-любовта,вярата,справедливостта.Защитаването на тези чувства на всяка цена е пропито с кръв.Нашият ад започва там когато спрем да осъзнаваме колко е достатъчно.Достатъчно да обичаме,но не и да обожаваме,достатъчно да вярваме за да сме силни,но  не  и да фанатизираме вярата,достатъчно да сме справедливи без да сме отмъстителни и жестоки.Грехът заради който най-често горим е алчността.Нашата безкрайна лакомия за всичко приятно за нас.Ние отчаяно желаем да бъдем желани ,обичани,обожавани,уважавани или  дори да се страхуват от нас.Цялото човешко съществуване е белязано от тази борба за „още”адът се превръща в Чистилище едва когато осъзнаем,че понякога сами сме достатъчни.Защото ако имаш себе си имаш целия свят.Не си зависим от влиянието на другите или на чувствата си към тях .Неокован от чувства и цели ,свързани с другите си свободен сам да чертаеш пътя на съдбата си.Да определяш накъде да поемеш без да може  нещо или някой да те спре.Адът –това е затвора ,в който попадаш заради това ,което правиш подтикван от другите.От това ,което са предизвикали в теб.Единствения сигурен  начин да не гориш е да не позволиш чуждите очи да се вглеждат дълго в теб.Повърхността е тази която трябва да е достъпната,дълбочината трябва да ги удави.Защото някой опознал и последния ъгъл от душата ти може да ти отнеме всичко,ще знае какво да прави.Той ще е твоят демон-палач.

Адът е това което може да ти бъде причинено от другия и това което са си причиняваш заради него.Другия може да те превърне в нещо ,което ненавиждаш ,може да те разгневи или натъжи.Да те накара да бъдеш слаб пред него,защото е провокирал силна емоционална реакция  в теб.Защото ти се позволил той да я забележи.Това ,което правим за другия,непрестанните компромиси със себе си и другите е ад.Никой не бива да прави компромис със себе си и това към което се стреми.Защото независимо кой е другия той не е по-важен,той е временен.Накрая всички всъщност горим сами, а адът това са другите.

The Art of Not giving a single f_uck 

Добре...не е добре.Ама нищичко не е както трябва и все пак е.

Искаш да си влюбен ,искаш да се вълнуваш и си мислиш че от тялото ти излизат звездички и че вятъра,луната и изгрева са направени за теб.Ама няма такова нещо.Всичко идва от желанието ти -от шибаната алчност,лакомия,похот.Не трябва и да си светец но не трябва и да си слаб,поддавайки се на импулсивните си чувства и на очарованието на момента.Тези кратки сладки съвпадения на желания в един миг от вечността нямат връзка с реалността.Проблема е когато започнеш да им даваш някакво име,значение.Когато започне да ти пука от факта че си остават само и единствено минало,спомен.Истината е че понякога намираме хора за които се заслужава да ни пука-нежни ,мили,объркани,чупливи.Но въпроса тях интересува ли ги  нашата загриженост,симпатия,любопитство и желание да ги разберем и да бъдем част от живота им. Понякога не,обикновено дори не го разбират.Не усещат кога им даваш всичко мислят си че щом не изказваш и не демонстрираш постоянно емоциите си то те не съществуват.Хората са различни и не всеки е готов на всичко веднага.Не всеки поднася душата си на златен поднос и не застава с червената ябълка в устата.Не искам да съм жертва ,не искам да лежа и да чакам да ме изядат,унищожат,да изчезна.Искам да остана на върха на хранителната пирамида каквото и да става аз съм там-горе ,над себичното желание за щастие,удоволствие,над нещастието когато щастието не съществува.Нищо не е там,празнота.

Всичко е наред ,можеш да се усмихваш,дори смееш,да се забавляваш и да не си наравно с другите.Нищо не е липса,не е нужда когато се превърне в навик.Навика да няма кой да те чака,да се нуждае от лицето ти,гласа ти.Нямаш кой да те обича не защото е длъжен а защото иска-въпреки всичко-недостатъците ти ,отвратителните ти навици или пък нескопосаното ти чувство за хумор.Просто да те приема,да му пука.На мен вече не ми пука ,старая се да не се отдавам на симпатията си и съжалението си.Не съм спасител,не съм супер герой,не съм достатъчно силна да нося повече от един живот-моя на плещите си.Мога да бъда мила,но не мога да поставям чуждите желания пред своите.Не съм егоист просто се старая да избягвам емоционалната щедрост.Боли когато изтръгваш парчета от себе си а те биват захвърлени с отвращение в лицето ти.Затова не ви вярвам,не вярвам когато ми се кълнете в симпатия,в харесване-ти значиш нещо.Нищо.Дали утре ще съм част от живота на някой няма значение.Всички сме временни.Свикнали сме с тази мисъл дотолкова че не оценяваме колко губим,мислейки за бъдещето и страхувайки се от него.То идва като влак и просто трябва да си се качил а не да чакаш да те премаже ,вторачен в него или в пътя ,който си извървял .Миналото наистина няма значение.То има своя белег върху теб но не и върху бъдещето ти.Обичам да мисля за утре и да имам планове,мечти-красиво е.Грозно е да се превръщаш в инстинктивно борещ се за живот същество.Да живота е кратък ,но още по-кратък изглежда когато живееш така сякаш си смъртен и всеки миг може да ги е последен.По-бавно върви времето когато се даваш тези мигове на замисляне,усамотяване и наслаждение на всяка една секунда дори да не правиш нищо.Трябва ли постоянно да се забавляваш ,да се докарваш до ръба само и само за да разбереш че стоиш върху пропаст.Всички сме върху нея.Аз съм спокойна докато някои падат а други се страхуват.Аз ще намеря нещото от което най -много се страхувам и ще си построя дом там.Ще съм в безопасност ,нищо лошо не може да ми се случи  докато домът ми е в душата ми.Вътрешна хармония,примирение със себе си ,разбиране на собствената ми същност.

Понякога се обърквам,поддавам се на желанието да ви спася от собствената ви наивност и комплекси ,но не съм бог,не съм ангел ,не съм лечител на душевни недъзи.Понякога не мисля че разбирам дори себе си -така че ви оставям на вас -правете със себе си каквото си поискате.Страдах достатъчно за другите без да съм мислела за себе си.Пука ми за мен,пука ми за хората които въпреки всичко ме обичат-семейството ми.Пука ми за утрешния ден и за този след това но не и за твоята душа.Да тя си е само твоя и аз не я искам.Не искам сърцето ти,не искам мислите ти -мога да поискам само присъствието ти .С него мога да се разделя лесно.Трудното е когато ти дреме,когато някой се окаже за теб плаващи пясъци.Не искам да потъвам в ничия душа и да се давя в ничия мъка.Моята ми стига.Моето щастие е напук.Аз съм доволна от това че мога да кажа "Стига!До тук чувствам!" .Това е най-силната проява на воля.

Мрачната страна на Любовта

Защо с главна буква -ами аз така я наричам.За мен тя е нещо живо и сякаш води отделен живот.Извън мен и контрола ми.Извън разума ми тя обикаля наоколо ,броди ,водена само от слепи инстинкти и желание за живот, което не винаги съвпада с реалността.Тя е труп в сравнение с Любовта и нейната наивна лудост.Реалността ми помага да се отърся ,да изляза от лабиринта на самосъжаление и съмнение.
Но наяве и на сън очите ми търсят един и същи човек.
Аз се лутам и питам за него и от името му ми призлява ,защото за мен той е един а за всички той е един от всички.За мен не съществува друг.Той е глух,сляп,заблуден и не иска да излезе от океана на собствената си болка и самосъжаление.Ние сме от мрачната страна,но така и не успяваме да се срещнем.А времето за нас е излишно.Дали минава или не -за мен всеки миг е смърт ,около него ,около мен.Навсякъде.Времето умира ,то не съществува.Съществува само отделния миг и споменът и сънят.

 Random thought...

there's nothing random though...

I don't need you
I don't love you 
I don't even like you
But I want you like hell
to need me ,want me,like me ,love me

Urban Poetry

 Защо го наричам така...Незнам,може би защото действителността на живота в големия град ме вдъхновява.Неговата задушливост,бездушност и материалност.Виждаш една маса от хора и не познаваш нито един от тях или дори да премине някой,който познаваш по-вероятно е да не го забележиш.Живи ли са въобще?Лицемерието,снобарството,наркоманията,алкохолизма,бедността и трагедията -всичко е тук и блести.Ослепително.

Frozen

frozen on your doorstep               -Това го написах отдавна -зимата на 2010 мисля...Бях в квартала

I sit                                              на една приятелка.Седях на стъпалата на един вход.Мислех си  freezing on your doorstep             за невъзможни неща -както обикновено....Може и да е било 

in my face                                    есен,незнам-беше студено,тя пушеше,говорихме си за нещо

love spit                                       безсмислено,както обикновено а аз гледах към планините,

I wait for your hands                    подаващи се над панелките.

to freeze with mine

when

tell me

I'll see our worlds

combine?

you gave me the

frozen mitt

don’t tell me I ask for it

now I sit

I'm freezing on your

doorstep

for what I wait

to see your face

that will be the bait

to fall again

or I'll  see your

eyes

full of hate

I hope I run away

to forget

                                                                                                                                                                                                 

Smoke

you cant leave me                                        Това е нещо като продължение на първото.Вдъхнових

on that table                                                 се от пушека-цигари,огън,коли,комини.Мръсотия.

bleeding me out

leaving me out again

I should leave you

I now see you

you cant love me

I should love you

bearing my cross

putting you first

as I look in to yours eyes

throw smoke of cigarettes

sitting there

waiting for her eyes

here you are

I filled my empty glass

with tears and alcohol

I wanna rope my cold hands

around you neck

strangle you making my self warm again

don’t want you to feel my pain

I want to send you soul to space

reborn yourself

I'm on the table my cold feet

now are burning

I cant keep running

up

the hill is long

the rocks are cold

they hurt me as a walk

I swear to my self

I'll never talk

to you again

as I look founding your eyes

through smoke I see a face

hopping is not yours

I wanna keep breathing today

because I don’t wanna go back

where I was

help help me please

I’m falling down on my knees

your disguise

your in my place

keep me down feel my pain

leaving me on that cold table again

 

No Control

 

Walking through the streets                   

empty, cold, dirty

and I slowly swim into your sins

breathing the sweat, blood and fears

in fumes they surround me

I hope they collide with me

I hope you die drowned in their fire

afraid  I may still love you

I’m sure I don’t feel anything  but loathe

and cemetery is my life

and I love the mistakes I made

My body is a numb ,senseless

A void fills this object of flesh

that falls in silence and misery

All alone I lay on the ground

I love the cold slowly

stripping me down to my bones

I have no one to speak to

no one to hold on to

I sink into madness and despair

bleeding and dreaming

and slowly Love stripped me down

of my soul and senses

Beast I became and love not you

but the flesh on your bones

Come and finish me –

with my passion slaughter me

                                            Druggie movies

The Basketball Diaries 

and Requiem for a dream

and ...Black Rebel Motorcycle club

I'm alone,I cant depend of anyone,but damn-I wish I could...I cant trust anyone,but I cant trust myself either...and the tunnel is endless,and the light will never come,only a train ,he will destroy the only thing left of me.Bag of blood and bones,still holding on to what? Nothing.   

 

 

                                

 

                                    

 

Sleeping on a razor there’s nowhere left to fall
Your body’s aching every bone is breaking
Nothing seems to shake it it just keeps holding on...

 

There was a time I needed something,anything-love,hate,anger ...memories.There were mornings,evenings,nights and meaning.I'm living in a dream,I can't wake up,I wont wake up- 

 It's reality that sucks.