Да откриеш това,което няма значение...
Седя си на чина.Викове,крясъци,истерия.Аз гледам земята.Неподвижна и спокойна.Защо да ми пука?Времето си върви а нищо не се променя.Само аз.Малко по малко всеки ден.И отново същите въпроси и отново същите отговори.Но вече не ми харесват,не съм готова да се примиря.Не искам простота.Тя ме изморява много повече.Не се стремя да бъда различна,но сякаш със всеки ден се отдалечавам от тях както се отдалечават спомените ни заедно.Дали те се изчерпаха,или аз или това което ни спояваше се стопи?Сякаш са слепи или сякаш виждат само това което им е угодно.На света има само те и техните малки недоразумения,проблеми а колко огромен е светът колко истински и реален и колко нереални са те...
Казвам си както и да е и се опитвам да не се обвинявам ,опитвам се да не се дразня само се усмихвам леко на себе си и на тях и си казвам -има време.Всичко което казват е празнота.Нищо.И дори не осъзнават че се нарича лъжа.Не знам дали съм сляпа или пък обратното или пък съм просто луда.Но пътищата ни вече не се преплитат.Сама съм.Не боли от този факт.
И позата разбира се .Спрете да се оплаквате само за да ви се обърне внимание.Патетично е.
Социалните мрежи -мрежи от лъжи и фалш и вътре пъплят хора,постват на стените си -"Явно нямам приятели" или "аз не ставам за нищо" или пък " много съм глупава,защо стана така " и чакат отговор ,успокояващи коментари ,покана да за излизане навън и разтуха с нещо твърдо-няма значение какво.Вече спрете !Спрете да се правите на човечни без да сте такива.Не сте нещо специално,не сте нещо което заслужава повече внимание само защото знае как да го привлече.Някои от вас си мислят ,че могат да доминират просто защото според себе си и своите критерии са най-интелигентните,най-мъдрите и най-специалните.Голяма грешка.Вие сте същата разлагаща се органична материя като всяка друга.Понякога боли да си отвориш очите,толкова ли сте слаби че не можете да го направите?
Аз не съм,аз го направих и да -заболя.Пречистваща болка.Способност да се радваш на малкото ,което имаш.Алчността ти намалява ,намалява недоволството ти.Вече желанието ти да имаш всичко се обезсмисля.Имаш себе си ,имаш целия свят.
void
петък, 24 юни 2011 г.
понеделник, 30 май 2011 г.
.
Random thought...
there's nothing random though...
My lips hurt when I speak about it
My heart hurts when I think about it
But my mind didn't hurt when I did it
My bones didn't hurt while I did it
Съжалявям за нищо.
Не отричам нищо.
Не искам прошка.
Но не премам примирение.
Жалко че мога да
съм само себе си ,
но не съжалявам че съм.
Писна ми
Незнам дали е нормално но аз нямам зимна депресия,нито пролетна ,нито есенна аз имам лятна депресия.Не обичам този сезон,не обичам дългата ваканция,не обичам жегата и миризмата на централна София.Живея точно в центъра на града до Младежкия театър.Дундуков,коли,кофи за боклук,женския пазар,бездомни кучета-миризма.Ужасна,протичаща като кръв през улиците.Мразя лятото.Мразя София.
Няма училище и приятелите ми ги няма,не че е голяма разликата,но това е друга тема.Така че какво да правя.Чета книги,слушам музика-това правя и се отегчавам,сякаш дишам само за да дочакам есента.Казвам че постоянно съм друсана от летящите амфети и други из въздуха ,който дишам.Във всяка глупава насмешка има малко истина.Може би вече са ми гръмнали бушоните,няма да е странно.И музикалните ми ненормалности вече съвсем прекрачиха границата.
Song(mania) of the day...or more
Незнам дали е нормално но аз нямам зимна депресия,нито пролетна ,нито есенна аз имам лятна депресия.Не обичам този сезон,не обичам дългата ваканция,не обичам жегата и миризмата на централна София.Живея точно в центъра на града до Младежкия театър.Дундуков,коли,кофи за боклук,женския пазар,бездомни кучета-миризма.Ужасна,протичаща като кръв през улиците.Мразя лятото.Мразя София.
Няма училище и приятелите ми ги няма,не че е голяма разликата,но това е друга тема.Така че какво да правя.Чета книги,слушам музика-това правя и се отегчавам,сякаш дишам само за да дочакам есента.Казвам че постоянно съм друсана от летящите амфети и други из въздуха ,който дишам.Във всяка глупава насмешка има малко истина.Може би вече са ми гръмнали бушоните,няма да е странно.И музикалните ми ненормалности вече съвсем прекрачиха границата.
Song(mania) of the day...or more
Видеото е гнусничко,обаче песента е уникална и този човек направо ме побърка с неговите песни.
четвъртък, 12 май 2011 г.
there's nothing random though...
Why people so often know the definition of something but not its true meaning?Защо казваме думи ,които не разбираме?Защо ни е да ги знаем тогава?По-добре сляп отколкото виждащ само сенки.Защото не от вечната тъмнина трябва да се страхуваме а от черните силуети прехвърчащи навсякъде около нас,без да имат лица и същност.
сряда, 11 май 2011 г.
Song(mania) of the day...
Имам нов навик.Слушам една песен цял ден и си я тананикам.Не ми писва.Попринцип слушам всякаква музика,с тонове и на ден много групи и стилове.Но напоследък се съсредоточавам само върху едно нещо.Разнообразието е някакси досадно след като е нормално.Някакси ума ми си почива ако мисля само за едно нещо цял ден.Та така и с музиката.Защо с книгите не мога така?Чета по пет едновременно ,не знам обаче как помня какво съм прочела.Но помня,и то подробно.Мелодиите се запечатват в ума ми и не излизат от там с дни,седмици.Новата е:

-Мале! :)
Имам нов навик.Слушам една песен цял ден и си я тананикам.Не ми писва.Попринцип слушам всякаква музика,с тонове и на ден много групи и стилове.Но напоследък се съсредоточавам само върху едно нещо.Разнообразието е някакси досадно след като е нормално.Някакси ума ми си почива ако мисля само за едно нещо цял ден.Та така и с музиката.Защо с книгите не мога така?Чета по пет едновременно ,не знам обаче как помня какво съм прочела.Но помня,и то подробно.Мелодиите се запечатват в ума ми и не излизат от там с дни,седмици.Новата е:

-Мале! :)
петък, 10 декември 2010 г.
Crazy movies -WTF?!
9.Дориан Грей
Класика!Плота е доста необикновен -света умира вследствие от вирус и хората от бъдещето изпращат затворника-Джеймс Кол вминалото за да спре създаването на вируса но го изпращат малко по-назад и заради нещата които говори го затварят в лудница.Този филм съм гогледала доста отдавна но най-яркия образ останал в ума ми е този на лудия Брад Пит и ничина по който криви лицето си и казва-"Тук всички сме луди".Понеже много обичам антиутопиите този филм много ми се понрави а с елемента на лудостта го нареждам сред най-добрите които съм гледала. Честно казано ако някой гледа сигурно няма да схване идеята на цялата тази история -еми може би смисъла е да се замислим поне на 1 или дори над 2 теми-Първо политическата-това как напредъка ни ни разрушава в крайна сметка и стигаме дотам че цялото човечество да разчита на дин затворник ,или на един луд.Втората е чиктопсихологическата -Колко е полудял светът?Далихората вътре са по-различни от тези навън и кои са по-заблудени из собствените си илюзии.Бъдещето не изглежда хубаво в повечето подобни филми -а защо ли ?
Филма започва с катастрофа на Бруклинският мост, където виждаме Хенри Летъм (Райън Гослинг), очевидно оцелял, седящ до горяща кола на моста.След това Сам-неговият психиатър започва да търси начин да спре самоубийството което Хенри смята да извърши ,започва да се слива с образа на пациента си и всички си мислим че той е лудият,но накрая се оказва че всичко това е илюзия на умиращият Хенри.Филма е объркващ и трябва да се гледа с повишено внимание и 2 кани кафе.Лично мен доста ме шашна,но не казвам че не можеше и повече.Идеята че понякога губим себе си-дори буквално.Поглеждаме се в огледалото,виждаме това което рисуваме ли пишем и не съзнаваме- всъщност всичко това сме ние.Да започнеи да се индентифицираш с идола си ,да искаш някой друг да се индентифицира с теб -да го наричат с твоето име или теб да те наричат с друго име,някой друг да живее твоя живот,ти да живееш чуждия.Тогава просто слез надолу по стъпалата и виж как те са безкайна спирала. Филма трябва да се гледа за да се усети,но не веднъж,би било недостатъчно.
За тази си роля Крисчън Бейл сваля 30 кг. а това е ужано затормозяващо и тежко преживяване да организма и психиката на човек.Няма как да се отдадеш на филм така и да няма резилтат.Филма е нещо много странно,започва нормално един човек ,кото просто неможе да спи нещо като Боен Клуб и се появява другото му аз.Но тук липсата на сън ,лудостта е предшествена от разяждащо чувство за вина.Накрая той сам разбира какво е-убиец.Предава се.Филмът има изключително мрачна атмосфера,показва не до какво може да доведе вината ако не я изкупиш навреме.Когато сгрешиш трябва да се опиташ да се поправиш защото това което си направил може да се обърне срещу теб,особено ако още си човек и имаш съвест.Тя тежи на всеки от нас ,но не ни позволява да се превърнем в чудовища.Иван-роденият от въображението му е точно това той няма тази морална граница ,но Тревор не е Иван и затова не би могъл да спи спокойно."Ако е още по слаб ще изчезне" а той би искал точно това.
Така де ако ще е филм да е Боен клуб,ако ще е книга да е Боен Клуб,номер едно във психарията.Гледали ли сте Сибил ?-пита героят в книгата ,аз да -е Сибил във филмът имаше 4-5 личности може би...Но пък никой луд не би стигнал до такива прозрения като Тайлър Дърдън-той самият си създава нов образ за себе си за да може да създаде за себе си и за куп други хора идващи в клубовете му една съвсем нова философия.Той си представя как вместо улици протича река и как на мястото на разрушената сграда поникват растения и нарича това проект Разруха.Филмът е уникален а любимата ми сцена е когато се бие с другото си аз и с Angelface и когато обяснява инсомнията -"когато не спиш си някъде много далече,всичко е копие на копието на копието".Мисля че точно този филм е най-добрия за луди ,защото показва един много наболял проблем но и скрит ,зад болни теми които се набиват повече на очи,но пък те извират от този чисто човешки недосатък-да губиш човечност.Когато нещата ,които притежават започват да притежават теб-тогава и ти се превръщаш в същата бездушна вещ.Само чрез чисто падение и унищожение на всичко,което си бил досега може да се издигнеш на повърхността ,да се пречистиш.Идеята е крайна наистина, но и героят е стигнал до едно крайно положение което не би довело до нищо по-хубаво от Боен клуб ,безмисленото и празно съществуване би било много по-болезнено и продължително от физическата болка.Може да спасиш работата и прехраната си,тялото си и хубавите си мебели,но можеш ли сам да спасиш душата си?
Понякога си мисля, че сме всички умствено болни и че един ден, като се огледаме, ще се окажем стегнати в усмирителни ризи.-Брам Стокър-"Дракула"
10.Таен прозорец
Във филма става въпрос за някой много объркан и странен човек който дори си създава друга личност защо не се знае може би от отчаяние от живота или от празнотата в която живее ,прилича малко на лудостта на Тревор от Машиниста ,но пък този филм не е чак толкова сложен и честно казано не е най-доброто от Джони Деп.
Морт(Деп)-Знаеш ли,единственото което е важно е краят.Тойе най-важната част от историята ,краят.И този е ...много добър.Този е перфектен.
9.Дориан Грей
Филмът се основава на класическата новела написана от Оскар Уайлд - "Портретът на Дориан Грей". Той разказва история за поразително чаровен и красив млад мъж на име Дориан ( Бен Барнс)Филмът се развива горе долу еднакно с книгата е филмът е доста по-дързък и дори има гей сцена която дори завоалирана ми дойде в повече.Филмът ми хареса повече от книгата с едно нещо-по ясно изразените емоции при Дориан особено при смъртта на любимата му -просто актьора се справи великолепно.След като е нарисуван от художника Базил Холуърд, , Дориан се възгордява от красотата си. Той си пожелава да остане завинаги млад, а портретът да старее вместо него.Така и става но Дориан въвлечен с помощта на Лорд Хенри в света на пошлото,долното ,ниските нрави и циничното поведение омърсява преди така чистата си душа и я превръща в нещо грозно и разлагащо се.Убеден в своето превъзходство над останалите той спира да зачита човешкия живот ,той е циник невярващ в нищо освен в неморалните неща станали за него от табу в ежедневие.Дали това е лудост да убиваш хладнокъвно и да се смееш надменно над всичко човешко?Определено има нещо гнило в Дориан.Книгата наистина е ужасно добра ,но филма дава тази живост и пълнота на образа на Дориан с още по силен характер.
Хенри(К.Фърт-)Хората умират заради чуждите мнения ,Дориан,всяка една секунда си отива един момент.Живота е един момент.Няма друг живот.Така че накарай го да гори винаги с най-силния пламък.
8.Американско психо
Защо този филм да е за луд а не за обикновен сериен убиец.Защото Патрик Бейтман е луд,той знае какво прави но неговата лудост изисква жертви.Той е кръвожадно чудовище под маската на сдържан,забавен,интелигентен и преуспял млад мъж.Той може би е жертва на материализма ,може би се е превърнал във вещ-подддържа тялото си грижливо като опаковка на болната му недъгава душа.Напомня ми на Дориан Грей в опитите си да бъде перфектен но когато лъсва истинското му аз виждаме жестокостта и отвращението няма как да ни подмине.
Патрик(Бейл)-Няма повече граници за преминаване.Всичко общо което имам с неконтролируемото и ненормалното,порочното и злото,целият хаос,който съм създал и моето вътрешно безразличие към това сега вече съм надминал.Моята болка е постоянна и остра и аз нямам надежда за по-добър свят за никой ,всъщност искам моята болка да бъде причинена на други.Искам никой да не може да избяга ,но след като признах това няма да има пречистване ,моето наказание продължава да ме избягва и аз не печеля никакво ново знание за себе си,нищо ново не може да бъде извлечено от моята история.Тази изповед не значеше нищо.
7.Злокобен остров
Резюмето звучи така-
През 1954 федералният шериф Теди Даниълс поема разследването на случай с изчезването на пациент от лудница, която се намира на остров. Не след дълго, странни събития го карат да си мисли, че е получил случая, защото лекарите експериментират с пациентите си. Инстинктите на Теди разкриват обещаваща следа, но управата на болницата не му разрешава достъп до архивите, които могат да разрешат целия случай. Когато ураган прекъсва всички връзки с континента, Теди започва да се съмнява във всичко – в собствените си спомени, в партньора си, дори в разума си."
Обаче филма изненадва и обърква-луд или или не е той и какво се случва -а накрая се разбира всичко и не за да си отдъхнем облекчено а за да въздъхнем тежко защото това което наистина се случва не е просто злокобно -то е кошмарно.Още една илюстрация на човешката мъка ,вина -болната съвест ,коята поболява и ума.Този филм за мен е най-добрия на Мартин Скорсезе ,определено и един от най-добрите филми излизали напоследък а колкото до Ди Каприо -моного по-добро изпълнение от това в "Генезис ". Нойс-Не схващаш ли?Ти си плъх в лабиринт!
6. 12 маймуни
Класика!Плота е доста необикновен -света умира вследствие от вирус и хората от бъдещето изпращат затворника-Джеймс Кол вминалото за да спре създаването на вируса но го изпращат малко по-назад и заради нещата които говори го затварят в лудница.Този филм съм гогледала доста отдавна но най-яркия образ останал в ума ми е този на лудия Брад Пит и ничина по който криви лицето си и казва-"Тук всички сме луди".Понеже много обичам антиутопиите този филм много ми се понрави а с елемента на лудостта го нареждам сред най-добрите които съм гледала. Честно казано ако някой гледа сигурно няма да схване идеята на цялата тази история -еми може би смисъла е да се замислим поне на 1 или дори над 2 теми-Първо политическата-това как напредъка ни ни разрушава в крайна сметка и стигаме дотам че цялото човечество да разчита на дин затворник ,или на един луд.Втората е чиктопсихологическата -Колко е полудял светът?Далихората вътре са по-различни от тези навън и кои са по-заблудени из собствените си илюзии.Бъдещето не изглежда хубаво в повечето подобни филми -а защо ли ?Джефри(Пит)-Всички врати също са затворени. Те защитават хората отвън от нас от хората отвън ,които са също толкова луди като нас.
5.Остани
Филма започва с катастрофа на Бруклинският мост, където виждаме Хенри Летъм (Райън Гослинг), очевидно оцелял, седящ до горяща кола на моста.След това Сам-неговият психиатър започва да търси начин да спре самоубийството което Хенри смята да извърши ,започва да се слива с образа на пациента си и всички си мислим че той е лудият,но накрая се оказва че всичко това е илюзия на умиращият Хенри.Филма е объркващ и трябва да се гледа с повишено внимание и 2 кани кафе.Лично мен доста ме шашна,но не казвам че не можеше и повече.Идеята че понякога губим себе си-дори буквално.Поглеждаме се в огледалото,виждаме това което рисуваме ли пишем и не съзнаваме- всъщност всичко това сме ние.Да започнеи да се индентифицираш с идола си ,да искаш някой друг да се индентифицира с теб -да го наричат с твоето име или теб да те наричат с друго име,някой друг да живее твоя живот,ти да живееш чуждия.Тогава просто слез надолу по стъпалата и виж как те са безкайна спирала. Филма трябва да се гледа за да се усети,но не веднъж,би било недостатъчно.Лайла(Наоми)"Има прекалено много красота за да се отказваш"
4.Усмиряване
Ветеранът от войната в Ирак - Джак (Ейдриан Броуди), едвам оживява след изстрел в главата, и се връща с амнезия в родината си. След като е лекуван дълго е пуснат да си върви. Малко след това, вървейки по пътя, среща майка с малко дете, на които помага за развалената им кола. Тази среща е важен момент за него, защото след това е обвинен в убийството на полицай. Случка, която той дори не помни. Заради амнезията и състоянието му е изпратен в специализирана психиатрична клиника,а там го подлудяват още повече и той започва напуска тялото си и да пътува в бъдещето.Това е близо досюжета на "Пътуващият сред звездите" на Джек Лондон а странният персонаж на Кийра му помага-филма е неописуемо странен,леко напрегнато меланхоличен.На някой би му се стори безсмислен,друг би видял много неща,но обобщаващо мнение никой не би могъл да даде.Аз мога да кажа само едно-различен е.
Джак(Ейдриън)-Понякога животът започва със осъзнаването на смъртта.Че всичко може да свърши когато най-малко го искаш.Най-важното нещо в живота е да вярваш че докато си жив никога не е прекалено късно.Обещавам ти Джийн,колкото и лоши да изглеждат нещата, доста по-добре изглеждат когато си буден отколкото заспал Когато умреш искаш само едно нещо да се случи.Искаш да се върнеш.
3.Машиниста
За тази си роля Крисчън Бейл сваля 30 кг. а това е ужано затормозяващо и тежко преживяване да организма и психиката на човек.Няма как да се отдадеш на филм така и да няма резилтат.Филма е нещо много странно,започва нормално един човек ,кото просто неможе да спи нещо като Боен Клуб и се появява другото му аз.Но тук липсата на сън ,лудостта е предшествена от разяждащо чувство за вина.Накрая той сам разбира какво е-убиец.Предава се.Филмът има изключително мрачна атмосфера,показва не до какво може да доведе вината ако не я изкупиш навреме.Когато сгрешиш трябва да се опиташ да се поправиш защото това което си направил може да се обърне срещу теб,особено ако още си човек и имаш съвест.Тя тежи на всеки от нас ,но не ни позволява да се превърнем в чудовища.Иван-роденият от въображението му е точно това той няма тази морална граница ,но Тревор не е Иван и затова не би могъл да спи спокойно."Ако е още по слаб ще изчезне" а той би искал точно това. Тревър(Бейл)- Не съм спал от година,Стиви-Исусе Христе !-И той не помогна.
2.Луди години
Girl,Interrupted-буквалният превод е Момиче,разрушено.Филмът показва едно често явление на безпътица и липса на желение за живот у много млади момичета които дори стигат до опити за самоубийство.Сузана не е луда ,когато родителите и я пращат в болница но там среща какво е лудост и тогава за кратко наистина полудява ,после се подобрява и когато почти я изписват. Лиса-най-близката и прочита дневникът и пред всички и дори я заплашва с нож ,но тя се помирява с нея и излиза от лудницта рязбрала какво е лудост ,причинена от болка,страх,травми толкова истински и дълбоки колкото глупав и безмислен е нейният опит за самоубийство.Тя не цени живота си,тя не осъзнава че е жива ,не осъзнава собствената си свобода докато не вижда колко затворени в клетката на собственото си съзнание са тези момичета.
Един филм от който много хора могат да си взеват поука ,когато за първи път го гледах бях на 12 с,бях ужасена,потресена и леко погнусена.Четири години след това не бях ,вече го бях видяла със собствените си очи.
Сузана(Портман). Казах и че съжалявам.Че никога не съм знаела какво е да бъдеш нея.Но знам какво е да искаш да умреш.Как боли когато се усмихваш.Как се опитваш да се приспособиш но не можеш.Нараняваш себе си отвън опитвайки се да убиеш нещото вътре в теб.
1. Боен Клуб
Така де ако ще е филм да е Боен клуб,ако ще е книга да е Боен Клуб,номер едно във психарията.Гледали ли сте Сибил ?-пита героят в книгата ,аз да -е Сибил във филмът имаше 4-5 личности може би...Но пък никой луд не би стигнал до такива прозрения като Тайлър Дърдън-той самият си създава нов образ за себе си за да може да създаде за себе си и за куп други хора идващи в клубовете му една съвсем нова философия.Той си представя как вместо улици протича река и как на мястото на разрушената сграда поникват растения и нарича това проект Разруха.Филмът е уникален а любимата ми сцена е когато се бие с другото си аз и с Angelface и когато обяснява инсомнията -"когато не спиш си някъде много далече,всичко е копие на копието на копието".Мисля че точно този филм е най-добрия за луди ,защото показва един много наболял проблем но и скрит ,зад болни теми които се набиват повече на очи,но пък те извират от този чисто човешки недосатък-да губиш човечност.Когато нещата ,които притежават започват да притежават теб-тогава и ти се превръщаш в същата бездушна вещ.Само чрез чисто падение и унищожение на всичко,което си бил досега може да се издигнеш на повърхността ,да се пречистиш.Идеята е крайна наистина, но и героят е стигнал до едно крайно положение което не би довело до нищо по-хубаво от Боен клуб ,безмисленото и празно съществуване би било много по-болезнено и продължително от физическата болка.Може да спасиш работата и прехраната си,тялото си и хубавите си мебели,но можеш ли сам да спасиш душата си?Разказвач(Нортън)-Това е твоят живот и той свършва минута по минута.
неделя, 5 декември 2010 г.
Едно стихотворение което наскоро измислих и дори му спретнах колажче : )

When the first snow fall
then will fall my tear for the
first one who I loved truly
conveniently that can be
for you, for me
this love can truly not be
its forbidden love because
forbidden is to love so foolishly
it takes your mind ,your heart
you will away, may I
please pay the price
for all the sins I've made
and this love full with pain
disgrace ,tears so in vain
that keep you awake
like the falling rain
may I pay and be
over with this game
poker of the hearts
but there cant be Aces
because we cant win
we can only play the
game that gives us all the pain
Абонамент за:
Публикации (Atom)










