Защо за бога говоря за лято посред най-студените дни от зимата.Що за лудост?Сигурно синоптикът и виновен че предсказа пролетно затопляне тази седмица ,може би защото хората с които се запознах пролетта и лятото отново намериха своето място в живота ми.
Аз ги взех ,аз ги искам и ще продължа да ги отнемам в моя свят защото имам нужда от тях.Защото ги обичам по мой си странен начин.Защото уважавам презрението им и ясната им гледна точка за мен и живота ми.Защото ми показаха друга страна,защото усещам земята под краката си и вятъра по кожата си ,защото вече усещам-не само лошото ,вече не казвам ела с мен долу а ела с нас -навсякъде.Светът не е ограничена ,мръсна яма.Няма нищо по-прекрасно от свободата -сега аз съм птица ,сега аз съм вода,аз съм едно момиче ,не жена понякога съм интересна а друг път съм просто още една под слънцето,но то за мен вече не е наказание.Приемам себе си и вас-ние сме едно цяло.Знам кога те видях за първи път-заобичах те като брат ,като приятел,но ти прекрачи границата,когато мислех че ще съм винаги такава.Знам кога намразих него-още щом отвори устата си -но не за да ме целуне а за да сипе отрова.Знам кога ви оцених -лятото ,в най-обърканите м5 дни вие бяхте Реалността. Но и двамата ме спасихте от една непрестанна заблуда,която сякаш ме изпиваше като паразит.Бях забравила уроците на миналото-това което зарових в пясъка на едно забравено лято се върна.Несигурността,страха ,гнева се изсипаха като студен дъжд.Благодаря,ти си моя спасител,вие сте моя бряг от океана на самозаблудата.Сякаш едва сега съв щастлива-когато и ти си щастлив,когато и той е.Сега вече мога да стана по-добър човек,сега мога да се боря и да се отърся от зависимостта си към излишни ,безпътни чувства.Очаквам лятото с нетърпение-университет,може би нова работа-Независимост,Гордост,Воля,Свобода.
Той е моето вдъхновение да се трудя-да пиша,да работя,ти си моето вдъхновение да чувствам,да се усмихвам и живея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар