Freedom and love

Свободата е любов

Любовта не е затвор.Аз обичам себе си и живота ,приятелите си ,но не съм им робиня.Те ме обичат и ми дават свободата да бъда себе си и затова аз им давам същото,или поне се опитвам.Ако някой дойде до мен и ме пита-"Щастлива ли си ?" аз ще кажа че не знам.Защото не знам къде е предела,няма как да знаем какво ще ни направи щастливи.Споделянето е щастие,спокойствието и уюта което разбирането ни дава.Разбиране,приемственост,привързаност,щастие,свобода-това е любовта.Тя не е зависимост,страст,ревност,гняв -това е трагедия а не обич.Да трагедия-една постановка,едно чувство с  фалшив подтекст.Компромисите със собствената същност са едно себеосакатяване на душата.Личностен мазохизъм.Затвор в който палача е чуждата "любов". Отнемането на свободата на личността създава чувство за мъст и озлобление- убива нежността и смирението.Дали омразата не е свобода -да ,свобода е само ако си избрал сам да мразиш а не са те подтикнали ,трябва да мразим ако ни нараняват умишлено а не защото нараняваме себе си заради другия.Само несигурния и страхлив човек обръща собствените си комплекси и незадоволеност от живота в омраза към другите.Ако с поведението си макар и предупредени подтикваме близките ни да се обръщат срещу нас тогава защо мъстим.Не можем ли да осъзнаем кота прекрачваме границата на личната им свобода и интимен свят.Всеки човек  има скрита страна,едни душевен храм чиито  ключ трябва да е тайна.Самата надежда на другия че може да надникне там ,да надзърне в най-мрачните ъгълчета на същността ти е нахалство.Свободата е правото да имаш тайни -мисли,мечти,идеи,надежди.Любовта обича  мистерията ,самата тя е мистерия ,тайнство.Не бива да се превръща в душевен ексхибиционизъм."Кажи ми какво си мислиш"-това е грубо вмешателство в душата ,тя е вселена,тя е мистерия.
Самото признание в любав поражда очаквания,а те от своя страна разочарование.За любовта не се говори тя се изписва в действия.Аз те обичам затова ще ти дам това от което имаш нужда,ще се раздавам без да поставям себе се на първо място ,от време на време ти ще го заемаш и ако си признателен ще имаш и моето доверие-това е които мога да гарантирам.Ще те изслушвам,но ще ти дам и съвет ,ще те подтиквам в правилната посока за теб щом видя че изневеряваш на себе си.Ще се старая да съм обективна и да не спестявам жестоката истина.Защого ог нея не боли-двуличието е нож с две остриета.Веднъж нараняваш другия и после себе си.Тайната тежи като буца в гърлото,като тъга,болка.Аз искам да бъда себе си пред другия и той да ме приема,да не ограничава моята свобода на изява на характера.Това е нормално,не искам много-така трябва да бъде ,това би трябвало да е обичта а именно-търпение,разбиране и приятелство.