Р.

Отрова изпълва плътта ми

Плът и кости си ти

Ти го изрече ,ти се обрече

Аз искам да сваля кожата змийска

Ухапана,отровена и унижена

Аз тичам след теб и те разкъсвам

Защо позволяваш а след това мразиш?

Аз се боря да ме притежаваш

Аз съм собствената си алчност

За теб ще счупя костите си

На прах кръвта си ще изцедя

Плътта си ще изгоря и ще изчезна

Ако не съм ти нужна

Ако не желаеш да си нужен изчезни

Избягай ,от мен се скрий

Кажи ми –махни се

Оскверняваш ме

Омърсяваш ме

Желанието те отвращава

Любовта те обижда

А омразата те озлобява

Нежността е проказа

Искам да те скрия и да те пазя

Да нараняваш само мен

Да бъдеш тайна

Ще те нося до гроба

Товар на плещите ми

Змия под леглото ми

Кошмар под клепките ми

Очите ти са острието

На ножа с който си играеш

Огъня ми само го прави  болезнен

Проникваш в  същността ми

Смачка я,промени я

Не си бог но можеш

Нова да ме направиш

Да ме изваяш

Подобни сме ,но ти не се криеш

Аз бягам и пак към себе си се връщам

А ти се смееш в огледалото

И не осъзнаваш че на себе си се подиграваш