Мрачната страна на Любовта

Защо с главна буква -ами аз така я наричам.За мен тя е нещо живо и сякаш води отделен живот.Извън мен и контрола ми.Извън разума ми тя обикаля наоколо ,броди ,водена само от слепи инстинкти и желание за живот, което не винаги съвпада с реалността.Тя е труп в сравнение с Любовта и нейната наивна лудост.Реалността ми помага да се отърся ,да изляза от лабиринта на самосъжаление и съмнение.
Но наяве и на сън очите ми търсят един и същи човек.
Аз се лутам и питам за него и от името му ми призлява ,защото за мен той е един а за всички той е един от всички.За мен не съществува друг.Той е глух,сляп,заблуден и не иска да излезе от океана на собствената си болка и самосъжаление.Ние сме от мрачната страна,но така и не успяваме да се срещнем.А времето за нас е излишно.Дали минава или не -за мен всеки миг е смърт ,около него ,около мен.Навсякъде.Времето умира ,то не съществува.Съществува само отделния миг и споменът и сънят.