void

void

неделя, 13 януари 2013 г.

Everything starts and ends in the summer
Защо за бога говоря за лято посред най-студените дни от зимата.Що за лудост?Сигурно синоптикът и виновен че предсказа пролетно затопляне тази седмица ,може би защото хората с които се запознах пролетта и лятото отново намериха своето място в живота ми.
 


Аз ги взех ,аз ги искам и ще продължа да ги отнемам в моя свят защото имам нужда от тях.Защото ги обичам по мой си странен начин.Защото уважавам презрението им и ясната им гледна точка за мен и живота ми.Защото ми показаха друга страна,защото усещам земята под краката си и вятъра по кожата си ,защото вече усещам-не само лошото ,вече не казвам ела с мен долу а ела с нас -навсякъде.Светът не е ограничена ,мръсна яма.Няма нищо по-прекрасно от свободата -сега аз съм птица ,сега аз съм вода,аз съм едно момиче ,не жена понякога съм интересна а друг път съм просто още една под слънцето,но то за мен вече не е наказание.Приемам себе си и вас-ние сме едно цяло.Знам кога те видях за първи път-заобичах те като брат ,като приятел,но ти прекрачи границата,когато мислех че ще съм винаги такава.Знам кога намразих него-още щом отвори устата си -но не за да ме целуне а за да сипе отрова.Знам кога ви оцених -лятото ,в най-обърканите м5 дни вие бяхте Реалността. Но и двамата ме спасихте от една непрестанна заблуда,която сякаш ме изпиваше като паразит.Бях забравила уроците на миналото-това което зарових в пясъка на едно забравено лято се върна.Несигурността,страха ,гнева се изсипаха като студен дъжд.Благодаря,ти си моя спасител,вие сте моя бряг от океана на самозаблудата.Сякаш едва сега съв щастлива-когато и ти си щастлив,когато и той е.Сега вече мога да стана по-добър човек,сега мога да се боря и да се отърся от зависимостта си към излишни ,безпътни чувства.Очаквам лятото с нетърпение-университет,може би нова работа-Независимост,Гордост,Воля,Свобода.
Той е моето вдъхновение да се трудя-да пиша,да работя,ти си моето вдъхновение да чувствам,да се усмихвам и живея.




неделя, 6 януари 2013 г.

 Freedom and love

Свободата е любов

Любовта не е затвор.Аз обичам себе си и живота ,приятелите си ,но не съм им робиня.Те ме обичат и ми дават свободата да бъда себе си и затова аз им давам същото,или поне се опитвам.Ако някой дойде до мен и ме пита-"Щастлива ли си ?" аз ще кажа че не знам.Защото не знам къде е предела,няма как да знаем какво ще ни направи щастливи.Споделянето е щастие,спокойствието и уюта което разбирането ни дава.Разбиране,приемственост,привързаност,щастие,свобода-това е любовта.Тя не е зависимост,страст,ревност,гняв -това е трагедия а не обич.Да трагедия-една постановка,едно чувство с  фалшив подтекст.Компромисите със собствената същност са едно себеосакатяване на душата.Личностен мазохизъм.Затвор в който палача е чуждата "любов". Отнемането на свободата на личността създава чувство за мъст и озлобление- убива нежността и смирението.Дали омразата не е свобода -да ,свобода е само ако си избрал сам да мразиш а не са те подтикнали ,трябва да мразим ако ни нараняват умишлено а не защото нараняваме себе си заради другия.Само несигурния и страхлив човек обръща собствените си комплекси и незадоволеност от живота в омраза към другите.Ако с поведението си макар и предупредени подтикваме близките ни да се обръщат срещу нас тогава защо мъстим.Не можем ли да осъзнаем кота прекрачваме границата на личната им свобода и интимен свят.Всеки човек  има скрита страна,едни душевен храм чиито  ключ трябва да е тайна.Самата надежда на другия че може да надникне там ,да надзърне в най-мрачните ъгълчета на същността ти е нахалство.Свободата е правото да имаш тайни -мисли,мечти,идеи,надежди.Любовта обича  мистерията ,самата тя е мистерия ,тайнство.Не бива да се превръща в душевен ексхибиционизъм."Кажи ми какво си мислиш"-това е грубо вмешателство в душата ,тя е вселена,тя е мистерия.
Самото признание в любав поражда очаквания,а те от своя страна разочарование.За любовта не се говори тя се изписва в действия.Аз те обичам затова ще ти дам това от което имаш нужда,ще се раздавам без да поставям себе се на първо място ,от време на време ти ще го заемаш и ако си признателен ще имаш и моето доверие-това е които мога да гарантирам.Ще те изслушвам,но ще ти дам и съвет ,ще те подтиквам в правилната посока за теб щом видя че изневеряваш на себе си.Ще се старая да съм обективна и да не спестявам жестоката истина.Защого ог нея не боли-двуличието е нож с две остриета.Веднъж нараняваш другия и после себе си.Тайната тежи като буца в гърлото,като тъга,болка.Аз искам да бъда себе си пред другия и той да ме приема,да не ограничава моята свобода на изява на характера.Това е нормално,не искам много-така трябва да бъде ,това би трябвало да е обичта а именно-търпение,разбиране и приятелство.






Р.

Отрова изпълва плътта ми
Плът и кости си ти
Ти го изрече ,ти се обрече
Аз искам да сваля кожата змийска
Ухапана,отровена и унижена
Аз тичам след теб и те разкъсвам
Защо позволяваш а след това мразиш?
Аз се боря да ме притежаваш
Аз съм собствената си алчност
За теб ще счупя костите си
На прах кръвта си ще изцедя
Плътта си ще изгоря и ще изчезна
Ако не съм ти нужна
Ако не желаеш да си нужен изчезни
Избягай ,от мен се скрий
Кажи ми –махни се
Оскверняваш ме
Омърсяваш ме
Желанието те отвращава
Любовта те обижда
А омразата те озлобява
Нежността е проказа
Искам да те скрия и да те пазя
Да нараняваш само мен
Да бъдеш тайна
Ще те нося до гроба
Товар на плещите ми
Змия под леглото ми
Кошмар под клепките ми
Очите ти са острието
На ножа с който си играеш
Огъня ми само го прави  болезнен
Проникваш в  същността ми
Смачка я,промени я
Не си бог но можеш
Нова да ме направиш
Да ме изваяш
Подобни сме ,но ти не се криеш
Аз бягам и пак към себе си се връщам
А ти се смееш в огледалото
И не осъзнаваш че на себе си се подиграваш