void

void

сряда, 17 октомври 2018 г.

това е грешка
бели облаци закриха синевата
а дали я помним изобщо?
какво е синьо,какво не е?
дали се променя и дали е 


не е

 някои неща не се поправят
само се повтарят
някои неща не се казват
за да не остават
някои неща не се правят
за да не се помнят
навикът ни учи
да не палим тази цигара
утрото ни учи
че мъдрост има и в нощта






събота, 13 октомври 2018 г.

Модерна поезия



Ти си дъска за гладене
Аз съм простора на терасата
Домашни непотреби
 
Господин Ноемвриев 


отидох в магазина
забравих списъка си
обадих се по телефона
ти не ми вдигна
не си купих нищо
освен бутилка вино
чедър,гауда и се прибрах
сам.


Стивън Теменужков

петък, 19 януари 2018 г.

Непопулярното мнение
 част 1


Не съм писала от много време ,наистина много време.Но това си има своето обяснение ,което ще се разкрие чрез непопулярното мнение ,което имам.
И то е следното- да се шиба "позитивното мислене","работата върху себе си" ,"отварянето на съзнанието" и прочее.Всички тези банални клишета са голям проблем ,предавани от уста на уста ,от влог към влог,от книга към книга.Не,никога не съм чела Паулу Куелю,Хорхе Букай и Пилешка супа за душата с удовлетвореността с които толкова много хора с "отворено съзнание" приемат като настолни книги по пътя към успеха и развиването на душевността им.
На мен в тежки моменти ми помага мрачната поезия на Бодлер или Яворов или някой глупав slasher филм или ужас или тъпа комедия или  страхотна книга с философски елемент,например Херман Хесе,зключителн автор според мен.Не е вярно че "всичко ще се оправи ако мислиш по-позитивно" ,в голям процент от случаите просто слагаш една нереалистична перспектива пред себе си и после рухването й води до абсурдни ситуации на връщане там където си започнал или по-лошо отрицание и още булшит позитивизъм.Ако някой ти каже, че нещо не е наред с теб не значи че е прав.Ако определени събитя в живота ти докажат това твърдение -може той  е бил прав ,да ,но само отчасти.В този момент! Това не си ТИ. Момента на духовно падение НЕ СИ ТИ. НЕ  си ти и това ,което хората вярват ,че можеш да бъдеш.НЕ си длъжен да се докажеш ,ДОРИ НА СЕБЕ СИ.НЕ Е необходимо да правиш нищо ,освен просто да живееш ,а ако не желаеш да го правиш ,отново това е твой избор.Не казвам че съм ОК с идеята да отнемеш живота си ,но е твой избор дали ще го цениш и как ще го живееш.Ако имаш нужда да се самоунищожаваш,ако това можеш в момента ,НИКОЙ не може да те спре.Освен ТИ .
Нито книга ,нито филм,нито реч ще изменят душата ти завинаги,колкото и да си казваш че "ей тва нещо страшно ме издигна,отвори ми очите,промени живота ми" .Ти просто си искал да го промениш. Ако някой си мисли че е много развит душевно,а ти не си ,това е негов проблем.Не твой.Не е живял в кожата ти ,не е изстрадал болката ти,не се е смял с щастието ти.Спрямо ТЕБ той не знае нищо,дори да те познава от години ,дори да е особено проникновен.Това няма значение,той няма значение ,не в дългосрочен план,не и в същността на душата ти,там можеш да се разпореждаш само ти.
Та ако постоянно слушаш как някой ходи на йога,рисува,катери планини и е супер conscious ,а ти ходиш на работа ,переш ,готвиш и имаш куче и си скучен,не си  " толкова земен,че чак е патетично" .Това е живота ти ,това е сърцето ти ,пази го! Обичай го,дори да е скучен,мизерен или тъжен,смъртта е много празна ,много тиха и още по-скучна ,повярвай ми! Там няма нищо,и въпреки че вярвам в непреходността на душата ,в момента в който живота приключи тя я няма,няма да се повтори този миг,тази личност ,която си.ТИ не си ценен,ти си поредния родил се тленен ,жалък човек.На фона на ВСЕЛЕНАТА ти си ПЛЮНКА.И какво от това?!Нищо .Ти си една самостоятелна,индивидуална плюнка,радвай се на жалкото си съществуване! И дори да искаш да се самобичуваш и дори да искаш да се мразиш ,може и да има за какво-и всичко е наред.Чувствай омразата ,чувствай и любовта.Бори се за тези моменти ,в които си поне малко доволен от себе си ,но не ги превръщай в единствена цел.Ако не можеш да разочароваш себе си,няма да можеш и да спреш да го правиш.Не се бори за перфектния живот,не искай да ставаш пример на някого ,ако някой е научил нещо от теб-ок,ако не ,това е в реда на нещата.Никой не може да те направи по-добър човек,а ти лош ли си ? Така ли си мислиш?Не си достатъчно добър,успял,развит ? Толкова ли не се цениш? Добре ,недей да се цениш,цени че си създал нещо,например деца,написал си книга ,научил си песен,цени това че си успял да станеш за работа а не си се отказал от всичко, защото не ти се занимава.И това е наред,понякога мотивация просто няма.Случва се ! Тогава каквото и да ти кажат онези позитивните там,няма да има значение ,ти си в депресия ,в екзистенциална криза абе в каквото се сетиш.За да минеш през твоя АД ,трябва да се водиш само от личния си опит и душа,в този мрак НИКОЙ НЯМА ДА ТИ БЪДЕ ПЪТЕВОДНА ЗВЕЗДА!

събота, 13 февруари 2016 г.

 Прозорец към дива градина
лъчи от луна,стиснала в ръце слънцето
невъзможно е да се пристъпи
заключена в себе си
легнала в спокоен сън на облак от
вятъра понесен около теб,снежната буря
пише приказки за сълзите на момче
небето нежно зове го,водата ужасява го
стъпките из града оттекват,самотници
преминават,обърни се,погледни ме
тръгни си,счупвайки ледените блокове
върни се.....
зората се стича по прозореца,вече е лято
изглежда че от гръдта ми пролетта отдавна
е вплела корени в земята под крака ти
кървави макове,смачквам тичайки през дъжда
а в небето прелитат хищните морски птици
падат като листове хартия,а калта става земя
сълнцето свети в уличната лампа а луната е
така далечна,ти се смееш,страхът плува под
паважа,върви с мен и ще ти покажа как стръмния
склон е пътят нагоре.


понеделник, 1 февруари 2016 г.




Нещата уж се променят
Аз съм едно негативно цяло.Комлексно тяло.
Това беше написано на 24.09.2014 година.
Днес е 01.02.2016

Може би почти всеки нормален човек на този свят би се питал "Какво за бога съм имал предвид?" Ми явно е че щом съм го написала значи нещо.Нещата всъщност никога не се променят.Или пък се ?Трудно ми е да си спомня какво съм правела този ден или какво съм си мислела.Имах куца връзка,леко инвалидизирана даже.Септември 2015 съм имах същото ,още бях влюбена в този в който бях в началото на 2014,до началото на 2016 се бях подписала под "влюбена в Него",последния ми влак и първия,като невръстно еврейче във Втората Световна-тъпа шега ,но е 5 часа сутринта.Подписа трябваше да е просто "жива" .Не че да си влюбен е смърт,но е хапче с цианид към което привикваш,по малко всеки ден.Ти самия ставаш отрова.Не говоря за това което втората сигнална система ни е дала и обвила с висш разум а именно Обичта.Тя е друга приказка.Обаче романтичната любов и страстта ме направиха както казва майка ми "плазмодий" едно такова мързеливо,отнесено,самотно същество лишено от гръбнак.Негативно е,да.Смятам че повечето връзки са паразитиращи.Особено тайните връзки.Оуу колко пиперливо,ау че скандал!Ми не....жалко е,самотно е, унизително е.Криенето,минаването по тайни улички и алейки,параноята,несигурността.Предпочитам да съм нещастно влюбена с пуканките и колата пред лаптопа,гледаща тъпи сериали и слушаща тъпо инди,отколко нечия страстна любовница.Най-добрата ми приятелка е млада ,на 20 като мен,не е омъжена ,но живее с бащата на детото си.Казва че го обича,все по-рядко всъщност и сгреших да споделя любовните си преживявания с нея.Само че тя реши че всеки може така ,че става като в тъп сериал.Излезте от "Скандал",не сте Оливия ,той не е Президента на САЩ,излезте и от "Дневниците на Вампира" или "Клюкарката " или 50 нюанса кафево.Просто вашия Грей е само това кухо сиво съществуване.За което между другото не ви е виновен нито нито Василий Българоубиец ,нито Баязид,нито Пеевски,нито Бойко,нито прехода,нито комунизма и със сигурност не е виновен приятелят или съпруга ви съответно.А и любовникът ви не е виновен за Голямата Скука.Това сами си го направихме.Махнете се от себе си ,отидете някъде другаде,прочетете някое стихотворение,после помислете за нещо ,не за Него ,не за Кога пак ще го видя.Може утре да ви е последния ден на тази земя?Така ли ще го прахосате?Не казвам че чувствата са вредни,далеч обаче не са всичко.Емоционално тяло ?Или комплексно.Защо харесвате този човек и коленете ви треперят щом ви погледне?Може би има очите на първата ви любов в гимназията ,която така и не докопахте,ръцете на първия мъж който сте обичала ,поведението на най-голямата ви тръпка макар и кратка.Срещате го-комплексно тяло на вашите нереализирани и идеализирани желание.Имате го,няколко пъти и после какво -искате го завинаги?А какво ще го правите-може би къща с деца и хубава кола ,до следващото комплексно тяло...А вие какво сте -същество ,определящо себе си по това какво иска и откога го иска и как да го има.Кой ще поиска вас?Никой.


Негативно цяло или позитивно парче.Секси парче,което чака своя любим консуматор,той си тръгва ,може би при жена си .Тя е цяло,той се прибира и тя вече е сготвила и му разказва деня си,той неговия ,е плюс минус някоя лъжа,после го прегръща, ляга до него ,целува го преди да заспи.Тя е неговото комплексно цяло-неговия дом.Ти си лекия ветрец като излезе сутрин за работа,ти си цигарата след поредния скандал в къщи,защото не пуши пред нея.Пред теб е "истински",ти го погалваш по косата и го обожаваш,той за теб е едно перфектно цяло.Ти си положителна,живителна енергия,ч$кия с извинение.Забавление защото е дете,като теб.Това е просто една игра.Но ето идва едно друго нещо-"ти цялата си негативна".Това ми каза един не особено значителен човек за мен тогава.Е$и го ...да така е.Зашо?На цялата тази история аз съм негатива-аз няма да бъда,не искам да бъда ,мен не ме интересува,аз не искам да съм зависима ,аз не желая да се подчиня.Дори на себе си.С прескърбие признавам че повторих всяка една от грешките си ,докато и те не ми доскучаха.Реших че са необходими напълно нови правилни грешки.За градивните и неградивните грешки някой друг път,може би.
Постоянно съм обратното на това което съм или бях.Колко пъти  трябва се връщаш назад за да поправиш счупеното ,да смажеш скърцащите части и да се заредиш с гориво до там ,че да не спреш докато не стигнеш покой?Не искам да съм обратното на това което съм,искам да съм и двете -диапозитив и негатив ,искам да съчетая и двете страни.Огледалния образ и моя да станат едно,не срама е проблема,не е отвращението.Несъвместимостта,развода със себе си,напускането на дома от тялото.Моят дом беше моята душа.В страстта си запалих тази дървена постройка,твърде нестабилна.Имам ли земя да строя отново?Предостатъчно-но сама.Няма да търся помощник в лицето на поредния консуматор.Любопитството убило котката казват,може би второто ми име е Любопитство-предизвикването му и изпитването му.Наскоро някой  към който имам симпатии от години поиска да прочете нещо от кова ,което съм писала,изпуснах се че пиша и то в шега.Надявах се като повечето хора да не обърне внимание и да реши че е ирония,обаче той явно добре ме е преценил.Аз изпитвам някакво любопитство към личността му ,той към моята.Но като всеки разумен човек аз знам ,че е
безсмислено-колкото по-силен интерес покажа ,толкова повече ще се разголя.Душевно най-вече.Край- отиде мистерията.Аз пиша разни неща,имам нужда от нея.Измислената любов ,неизживяната,несподелената тя е родила великите произведения.Но не към това величие се стремя.Към това на преживяната и разбрана Скука.Чувствам се като Сартр ,завряна в като него в Погнусата в моята малка дупка от негативизъм ,самосъжаление,себеомраза,презрение към света и какво ли още не.Но същевременно съм изпълнена с любов,смирение,нежност,търпение като бенедиктски монах.Негативното ми цяло се е консолидирало,оценено и изживяно.
А какво е то всъщност -един призрак от миналото на осъзнаването.Нравствена система.Тези сурови ,жестоки ,несправедливи принципи, които сме приели насила или не ,отвътре или отвън.Съвест?Уважение?Приятелство?Благодарност? Колко мейнстрийм нали?Този тих и понякога треперещ глас който казва-Спри ,това не си ти,осъзнай се!Събуди се!Излез навън!Живей отново и наново!

вторник, 25 август 2015 г.



Chaos
страх и умора че липсваш в сънят
раздяла няма,когато се чува смехът
над звезди в нежна плът обвити 
устни сякаш пълни със сълзи а очи със кръв
дървета от страст разбудени  в пареща луна 
изстиват на прах ,огъня сваля маска на самота
звяр без сянка,вой без ек,кожа на смугла жена,
преструвка,лъжа,любов между деца
реката има нужда от промяна,лед вковава я в стомана
познати стъпки на непозната,унила и мрачна 
усмивка с цена на хиляди слънца
извикана от нищета ,колко много струва болката?
като над враг наведен,с ехиден поглед,адът има звук и цвят
глас самотен в пълна стая ,празни души и сянка от смъртта
бяла съблазнителна плът,неразкрита,молеща,викаща
трепери мараня,за тази жажда няма вода,очите всяват мрак
в тишина и зрак можеш да прозреш че знак разчита се веднъж,
последен влак,да пътуваш във вселена надлъж безкайна шир 
ще те срещна пак…

вторник, 2 юни 2015 г.



 Hadji Dimitur
 by Hristo Botev 1873
О he lives! He lives! There on the Balkan
bathed in blood, lies and moans
a hero with a wound deep in his chest
a hero in youth and manly strength

One on side lies thrown his gun
on the other his sword lies broken in two pieces
 eyes  blurred,  head swings
mouth swears all universe!

A hero lies, and on the sky
Stopped the sun and scorches with anger
a cropper woman sings somewhere in the fields
and the blood violently streams.


Its harvest-time...Sing, slave women
sing this woeful songs! Shine forth and you Sun,
in this land of slavery! And this hero will die
too...But fall silent ,Heart!

The one fallen in battle for liberty
cannot die,  he is morn by
land and sky ,nature, beast
and singers songs for him will sing...

By the day his shadow guarded by a hen -eagle
a wolf gently licks his wound
above him a falcon, a heroic bird
 for a brother ,for a hero cares!

Night falls, moon rises
stars scatter Heaven's arch
forest whispers, wind blows
The Balkan sings a hero's song!

And nymphs all dressed in white
strange, beautiful –singing,
 silently wading in the green grass
 by  the hero they come and sit

One with herbs binds his wounds
other sprinkles him with frosty water
the  third softly kisses his lips
and he stares at her-she's smiling and kind

Tell me, my sister-Where is the Karadja?
And where are my loyal fellows
Tell me, and then take my soul
I want, my sister ,here in death to repose

They clap their hands, clasp one another
And flit into the heavens above
They fly and sing until first light finds them
Searching for the soul of The Karadja!

But day breaks! And in the Balkan
The hero still lies, his blood streams
The wolf his bitter wound licks and
the sun  still scorches and scorches  in flames!

my translation