void

void

събота, 13 февруари 2016 г.

 Прозорец към дива градина
лъчи от луна,стиснала в ръце слънцето
невъзможно е да се пристъпи
заключена в себе си
легнала в спокоен сън на облак от
вятъра понесен около теб,снежната буря
пише приказки за сълзите на момче
небето нежно зове го,водата ужасява го
стъпките из града оттекват,самотници
преминават,обърни се,погледни ме
тръгни си,счупвайки ледените блокове
върни се.....
зората се стича по прозореца,вече е лято
изглежда че от гръдта ми пролетта отдавна
е вплела корени в земята под крака ти
кървави макове,смачквам тичайки през дъжда
а в небето прелитат хищните морски птици
падат като листове хартия,а калта става земя
сълнцето свети в уличната лампа а луната е
така далечна,ти се смееш,страхът плува под
паважа,върви с мен и ще ти покажа как стръмния
склон е пътят нагоре.


понеделник, 1 февруари 2016 г.




Нещата уж се променят
Аз съм едно негативно цяло.Комлексно тяло.
Това беше написано на 24.09.2014 година.
Днес е 01.02.2016

Може би почти всеки нормален човек на този свят би се питал "Какво за бога съм имал предвид?" Ми явно е че щом съм го написала значи нещо.Нещата всъщност никога не се променят.Или пък се ?Трудно ми е да си спомня какво съм правела този ден или какво съм си мислела.Имах куца връзка,леко инвалидизирана даже.Септември 2015 съм имах същото ,още бях влюбена в този в който бях в началото на 2014,до началото на 2016 се бях подписала под "влюбена в Него",последния ми влак и първия,като невръстно еврейче във Втората Световна-тъпа шега ,но е 5 часа сутринта.Подписа трябваше да е просто "жива" .Не че да си влюбен е смърт,но е хапче с цианид към което привикваш,по малко всеки ден.Ти самия ставаш отрова.Не говоря за това което втората сигнална система ни е дала и обвила с висш разум а именно Обичта.Тя е друга приказка.Обаче романтичната любов и страстта ме направиха както казва майка ми "плазмодий" едно такова мързеливо,отнесено,самотно същество лишено от гръбнак.Негативно е,да.Смятам че повечето връзки са паразитиращи.Особено тайните връзки.Оуу колко пиперливо,ау че скандал!Ми не....жалко е,самотно е, унизително е.Криенето,минаването по тайни улички и алейки,параноята,несигурността.Предпочитам да съм нещастно влюбена с пуканките и колата пред лаптопа,гледаща тъпи сериали и слушаща тъпо инди,отколко нечия страстна любовница.Най-добрата ми приятелка е млада ,на 20 като мен,не е омъжена ,но живее с бащата на детото си.Казва че го обича,все по-рядко всъщност и сгреших да споделя любовните си преживявания с нея.Само че тя реши че всеки може така ,че става като в тъп сериал.Излезте от "Скандал",не сте Оливия ,той не е Президента на САЩ,излезте и от "Дневниците на Вампира" или "Клюкарката " или 50 нюанса кафево.Просто вашия Грей е само това кухо сиво съществуване.За което между другото не ви е виновен нито нито Василий Българоубиец ,нито Баязид,нито Пеевски,нито Бойко,нито прехода,нито комунизма и със сигурност не е виновен приятелят или съпруга ви съответно.А и любовникът ви не е виновен за Голямата Скука.Това сами си го направихме.Махнете се от себе си ,отидете някъде другаде,прочетете някое стихотворение,после помислете за нещо ,не за Него ,не за Кога пак ще го видя.Може утре да ви е последния ден на тази земя?Така ли ще го прахосате?Не казвам че чувствата са вредни,далеч обаче не са всичко.Емоционално тяло ?Или комплексно.Защо харесвате този човек и коленете ви треперят щом ви погледне?Може би има очите на първата ви любов в гимназията ,която така и не докопахте,ръцете на първия мъж който сте обичала ,поведението на най-голямата ви тръпка макар и кратка.Срещате го-комплексно тяло на вашите нереализирани и идеализирани желание.Имате го,няколко пъти и после какво -искате го завинаги?А какво ще го правите-може би къща с деца и хубава кола ,до следващото комплексно тяло...А вие какво сте -същество ,определящо себе си по това какво иска и откога го иска и как да го има.Кой ще поиска вас?Никой.


Негативно цяло или позитивно парче.Секси парче,което чака своя любим консуматор,той си тръгва ,може би при жена си .Тя е цяло,той се прибира и тя вече е сготвила и му разказва деня си,той неговия ,е плюс минус някоя лъжа,после го прегръща, ляга до него ,целува го преди да заспи.Тя е неговото комплексно цяло-неговия дом.Ти си лекия ветрец като излезе сутрин за работа,ти си цигарата след поредния скандал в къщи,защото не пуши пред нея.Пред теб е "истински",ти го погалваш по косата и го обожаваш,той за теб е едно перфектно цяло.Ти си положителна,живителна енергия,ч$кия с извинение.Забавление защото е дете,като теб.Това е просто една игра.Но ето идва едно друго нещо-"ти цялата си негативна".Това ми каза един не особено значителен човек за мен тогава.Е$и го ...да така е.Зашо?На цялата тази история аз съм негатива-аз няма да бъда,не искам да бъда ,мен не ме интересува,аз не искам да съм зависима ,аз не желая да се подчиня.Дори на себе си.С прескърбие признавам че повторих всяка една от грешките си ,докато и те не ми доскучаха.Реших че са необходими напълно нови правилни грешки.За градивните и неградивните грешки някой друг път,може би.
Постоянно съм обратното на това което съм или бях.Колко пъти  трябва се връщаш назад за да поправиш счупеното ,да смажеш скърцащите части и да се заредиш с гориво до там ,че да не спреш докато не стигнеш покой?Не искам да съм обратното на това което съм,искам да съм и двете -диапозитив и негатив ,искам да съчетая и двете страни.Огледалния образ и моя да станат едно,не срама е проблема,не е отвращението.Несъвместимостта,развода със себе си,напускането на дома от тялото.Моят дом беше моята душа.В страстта си запалих тази дървена постройка,твърде нестабилна.Имам ли земя да строя отново?Предостатъчно-но сама.Няма да търся помощник в лицето на поредния консуматор.Любопитството убило котката казват,може би второто ми име е Любопитство-предизвикването му и изпитването му.Наскоро някой  към който имам симпатии от години поиска да прочете нещо от кова ,което съм писала,изпуснах се че пиша и то в шега.Надявах се като повечето хора да не обърне внимание и да реши че е ирония,обаче той явно добре ме е преценил.Аз изпитвам някакво любопитство към личността му ,той към моята.Но като всеки разумен човек аз знам ,че е
безсмислено-колкото по-силен интерес покажа ,толкова повече ще се разголя.Душевно най-вече.Край- отиде мистерията.Аз пиша разни неща,имам нужда от нея.Измислената любов ,неизживяната,несподелената тя е родила великите произведения.Но не към това величие се стремя.Към това на преживяната и разбрана Скука.Чувствам се като Сартр ,завряна в като него в Погнусата в моята малка дупка от негативизъм ,самосъжаление,себеомраза,презрение към света и какво ли още не.Но същевременно съм изпълнена с любов,смирение,нежност,търпение като бенедиктски монах.Негативното ми цяло се е консолидирало,оценено и изживяно.
А какво е то всъщност -един призрак от миналото на осъзнаването.Нравствена система.Тези сурови ,жестоки ,несправедливи принципи, които сме приели насила или не ,отвътре или отвън.Съвест?Уважение?Приятелство?Благодарност? Колко мейнстрийм нали?Този тих и понякога треперещ глас който казва-Спри ,това не си ти,осъзнай се!Събуди се!Излез навън!Живей отново и наново!

вторник, 25 август 2015 г.



Chaos
страх и умора че липсваш в сънят
раздяла няма,когато се чува смехът
над звезди в нежна плът обвити 
устни сякаш пълни със сълзи а очи със кръв
дървета от страст разбудени  в пареща луна 
изстиват на прах ,огъня сваля маска на самота
звяр без сянка,вой без ек,кожа на смугла жена,
преструвка,лъжа,любов между деца
реката има нужда от промяна,лед вковава я в стомана
познати стъпки на непозната,унила и мрачна 
усмивка с цена на хиляди слънца
извикана от нищета ,колко много струва болката?
като над враг наведен,с ехиден поглед,адът има звук и цвят
глас самотен в пълна стая ,празни души и сянка от смъртта
бяла съблазнителна плът,неразкрита,молеща,викаща
трепери мараня,за тази жажда няма вода,очите всяват мрак
в тишина и зрак можеш да прозреш че знак разчита се веднъж,
последен влак,да пътуваш във вселена надлъж безкайна шир 
ще те срещна пак…

вторник, 2 юни 2015 г.



 Hadji Dimitur
 by Hristo Botev 1873
О he lives! He lives! There on the Balkan
bathed in blood, lies and moans
a hero with a wound deep in his chest
a hero in youth and manly strength

One on side lies thrown his gun
on the other his sword lies broken in two pieces
 eyes  blurred,  head swings
mouth swears all universe!

A hero lies, and on the sky
Stopped the sun and scorches with anger
a cropper woman sings somewhere in the fields
and the blood violently streams.


Its harvest-time...Sing, slave women
sing this woeful songs! Shine forth and you Sun,
in this land of slavery! And this hero will die
too...But fall silent ,Heart!

The one fallen in battle for liberty
cannot die,  he is morn by
land and sky ,nature, beast
and singers songs for him will sing...

By the day his shadow guarded by a hen -eagle
a wolf gently licks his wound
above him a falcon, a heroic bird
 for a brother ,for a hero cares!

Night falls, moon rises
stars scatter Heaven's arch
forest whispers, wind blows
The Balkan sings a hero's song!

And nymphs all dressed in white
strange, beautiful –singing,
 silently wading in the green grass
 by  the hero they come and sit

One with herbs binds his wounds
other sprinkles him with frosty water
the  third softly kisses his lips
and he stares at her-she's smiling and kind

Tell me, my sister-Where is the Karadja?
And where are my loyal fellows
Tell me, and then take my soul
I want, my sister ,here in death to repose

They clap their hands, clasp one another
And flit into the heavens above
They fly and sing until first light finds them
Searching for the soul of The Karadja!

But day breaks! And in the Balkan
The hero still lies, his blood streams
The wolf his bitter wound licks and
the sun  still scorches and scorches  in flames!

my translation 

сряда, 24 септември 2014 г.

                                               Злото

Злото съществува.То не е просто абстрактно понятие,злото не е идея,нито чувство.То е факт.Какво е то тогава? Усещане за дисхармония,хаос,разруха.То е проклятието което е дадено на разумните същества-хората..Злото е качество единствено на човека.Табелите с "Внимание,зло куче",всъщност значат "Внимание,озлобен и параноичен стопанин"само ние сме способни на най-ужасното и най-прекрасните постъпки не биха могли да изтрият хилядите жертви и сълзи.Война,братоубийство,предателство,блудство,кръвосмешение,канибализъм.Злото както и доброто са в чисто етическата и естетическата страна на философията.Не в моралната ,защото за един е напълно редно за така наречената от него висша или "свещена" цел  да избиеш милиони,докато за друг това геноцид и се наказва най-тежко от закона.Неговият закон.История,религия,политика,наука -размазват границите между добро и зло.Всеки започва да изгражда сам за себе си моралната си ориентация ,затова и религиите вече не се разделят географски и исторически-и сега в21век разпространение на преди забранените религии и  ереси .
Вярата в доброто и в Бог превръща злото в нещо неясно,огромно и заплашително.Създава една плашлива суеверност във вярващите.Пример за заблудата им и варварското им простодушие е тн "лов на вещици",случая с Жана Д'арк  и много други ,благодарение на Светата Инквизиция са убивани хора заради една дума-ерес.Жестокост,кръвожадност,желание за власт,придобивана по най-първичния и животински начин-да елиминираш повече от някой друг,да бъдеш алфата в глутницата от вълци в човешки кожи ,в расо,в тога...
Откъде произлиза то?Има ли хора ,които се раждат зли,патологично ли е то?Ако приемем че наследяваме генетично склонността към насилие това би било само наполовина вярно,защото едно дете на престъпник отраснало далеч от него,в спокойна и нормална семейна среда,без достъп до интернет и телевизия преди 3 годишна възраст не би имало проблемите на едно дете оставяно само пред синия екран от 7-8 месечна възраст с часове и часове наред.Ярките образи и звуци създават превъзбуденост ,хиперактивност оттам и в по-късното детство 4-5 години и агресивност и затвореност в един измислен свят.Така се създава социопат,за да не се случи това е нужна игра-между братче и сестриче ,между родителите и децата -защото тази връзка е незаменима.Любов-може би това е най-силното оръжие срещу злото.Ако всички се раждаме tabula rasa значи сме безсъдържателни-нищо.Нито добри,нито лоши.Но ако решим да приемем подобно на Зигмунд Фройд философията че изначално сме първични същества то трябва неминуемо да стигнем до един въпрос.Първичното, зло ли е?Първичните инстинкти са довели Адам и Ева до първородния грях.Нашата емоционалност ще доведе Апокалипсиса и дори примера с Луцифер-той е изпитал чисто човешки чувства-ревност и завист и затова сега очакваме края на света постоянно.Усещаме че утринната звезда свети за нас а Бог сякаш ни е забравил или ние него?
Сега сякаш вярата в Бог се явява излишна.Ние нямаме нужда от това да обърнем и другата буза,нито да си дадем и последната риза на ближния ,ние искаме око за око и зъб за зъб или както сатанистите обичат да казват-каквото повикало,такова се обадило. Много се обръщат към будизма ,в Западна Европа и Щатите доста хора са увлечени от тази не религия по-скоро философия и е напълно ясно защо-
.„четирите благородни истини” на будизма са  – 1) животът означава страдание (дука), 2) страданието се причинява от желание (тана, или „привързване”), 3) човек може да премахне страданието чрез премахване на всяка привързаност и 4) това се постига чрез следването на благородния осмократен път. „Осмократният път” се състои от това да имаш правилен 1) възглед, 2) намерение, 3) реч, 4) действие, 5) начин на живот , 6) усилие (правилно да насочваш енергиите), 7) настройка на ума (медитация) и 8) концентрация (фокус). Ученията на Буда били събрани в Трипитака, или „трите кошници.
Нашата привързаност,нашата алчност,нашата любов към вещите като към хора и към хората като към вещи  ни превръща в неблагородни и вечно недоволни,страдащи от собствената си алчност.Нашата безкрайна лакомия за всичко приятно за нас.Ние отчаяно желаем да бъдем желани ,обичани,обожавани,уважавани или  дори да се страхуват от нас.Цялото човешко съществуване е белязано от тази борба за „още”.През цялото ни съществуване греховете ни ни преследват ,но те не тежат само на нашите рамена но и върху  тези ,които страдат от тях.Ние нараняваме,ние оставяме в хората съмнение за това колко силно е доброто у човека и отминаваме,продължаваме да живеем и времето  лекува съвестта.И след време самата съвест се разпада,тя става излишна,сляп израстък на разума.
Страданието е любовница на злото.Болката е способна да озлоби до демоничност слабия дух.Тогава е нужна воля,любов,търпение  и настройка на ума.Едва след възстановяване на вътрешната хармония може да търсим начин  ако са ни навредили.Но ако са ни извадили око ние не трябва да режем главата на виновника ,защото това се превръща в лавинообразна реакция.. "Сатаната представлява доброта към тези, които я заслужават, а не любов прахосана за неблагодарници!Сатаната представлява отмъщение, а не обръщане и на другата буза!
Сатаната представлява човека просто като още едно животно, понякога по-добро, но често по-лошо от четириногите, което заради своето „божествено, духовно и интелектуално“ развитие е станало най-лошото от всички животни!"Скандалната Сатанинска Библия на Ла Вей днес звучи като философията на повечето млади хора и на почти всички атеисти - Кажи на сърцето си: „Аз съм моят собствен спасител“.,пише още той.Всъщност в прибързаността и краткотрайността на човешкия поне земен живот  не можем да разчитаме на търпение,смирение и безкрайна и безкористна добрина.Отдалечаваме се от идеала, който ни е поставен от религиите особено от фигурата на Исус и поставяме като най-висше същество човека който всеки от нас е ,но не този който е в момента а в бъдещето ни.Един идеал,една цел-аз искам да постигна това и това а и може би и онова ,но трябва да бъда такъв и може би повече като някой друг като онзи колега с нова кола, апартамент и жена например.Всеки иска да е на върха на хранителната пирамида и затова е готов да срути моралната си такава и да замени принципите и убежденията си с чужди. "Изисква се постоянна бдителност, за да не се подхлъзнеш в успокоителната илюзия, че всеки е като теб. Както е било казано, някои утопии биха били идеално реализирани в една държава от философи, но за нещастие (или може би за щастие, от Макиавелианска гл. т.), ние сме далеч от този етап.Самозаблуда —  основен грях. Ние не трябва да отдаваме почит на никоя от свещените крави, които ни се представят, включително и на ролите, които се очаква да бъдат играни от нас..Нормално е да се съгласиш с нечии желания, щом в крайна сметка това е изгодно за теб. Но само глупаците вървят със стадото, позволявайки на едно безлично същество да ги ръководи. Номерът е мъдро да си избереш учител, вместо да бъдеш заробен от прищявките на тълпата."
 Разума е единствения начин да се отделим от  нравствените категории добро и зло -те са за малките деца.Правилното е да следваме хармонията и реда в природата и да спрем да се опитваме да я измамим,искаме да сме безсмъртни ,искаме да живеем поне по 100 години Но усещаме че краят ни е близо,доведохме съществуването си до ръба.Нарушихме всички табута,закони и променихме света неузнаваемо през последните 2 века.Стигнахме до Луната и дори до Марс -научна фантастика за поколенията преди нас.Но демоничното зло което постоянно някой привидно нормален човек изневиделица демонстрира ни кара да си казваме-Светът е полудял! Но когато ти се даде пълна свобода само разума може да ти помогне да създадеш нещо ценно ,смислено и красиво с нея.Понякога и най-чистите чувства пораждат чудовищни постъпки-любовта,вярата,справедливостта.Защитаването на тези чувства на всяка цена е пропито с кръв.Парадокса на морала е в че каквото и да правиш за някой е лошо а за друг добро,но каквото и да правиш важното е да спазваш естетиката и етиката както природните закони са единствената реално приложима нравственост.Обективността е с най-важното качество ,трябва да живееш с едно собствено вътрешно аз което да е вътре в душата ти и да те наблюдава отстрани -всяко едно твое действие.Може би всеки трябва да запази вътрешното си дете-една дори наивна нравственост.Но изключително ценна,когато оцеляването в един свят на състезание изисква от нас да сме вълци то поне да се опитаме да бъдем по-човечни дори и единаци.

петък, 20 декември 2013 г.

Random thought,there is nothing random though ....

Entwined Forever
Как можеш да оставиш любовта на повърхността ,да я ограничиш с възхищение,харесване, но да не се привържеш.Да си готов да пуснеш човека щом се наложи,да не впиеш нокти и зъби в това което имате.Как можеш да не искаш безкрайността.
Завинаги.Ако беше възможно...
Да не го пуснеш да скита в мисълта ти ,да пречи на съня ти.Да чуваш гласа му в твоя и да търсиш свободата извън него.А може би нещо ви е свързало този път наистина.Може би само така има зивинаги.Извън живота,в периферията,извън човечността,в инстинкта.Може би той е твоето оцеляване,твоето спасение.Или те разрушава,дърпа те където е той,било то в мрака и в калта или в светлината и уюта.А ако поискаш да се освободиш,няма ли да си доведеш просто още болка?А можеш ли да търсиш уединение,когато вече сте едно.Можеш ли да отрежеш част от теб,сякаш от духа ти както от тялото с лека ръка.Пътят може би вече е начертан,може би сте заедно -приятели или любовници без значени с някаква причина.Може би съдбата само си играе на случайности и всичко е измамно.Вие сте тук защото това е правилното нещо,това извън вас.Това е природа-реката се влива в океана,лъвът изяжда антилопата,слънцето залязва за да изгрее луната.Всичко в крайна сметка идва на своето място.


понеделник, 25 ноември 2013 г.



 Get away..
Вместо еуфория настъпваш
Гнила мърша,вместо
Кръв сипе се кал и катран
В бензиново-стоманено тяло
Чуваш ли как се сипе ръждата
като сняг от сълзите ни
Защо ми приписваш грехове които не познавам дори?
Прицелваш се добре,поне уцели
Глупак и наивник си,хлъзгав и дяволит
Няма да съм тук докато си играе котката
Това е моята сцена ,върни се обратно в локвата,
Не искам да те настъпя,умен си ,но аз знам как да хапя
Позволи си да стъпиш с два крака в лудница, в джунглата
Не можеш да ровиш в душата ми и да излезеш чист
За мен засега си нищо повече от празен лист
Малко бунище от празни чувства,самотни лутания
Някакви улички и алкохолни залитания
Сякаш ти си същия като мен а може би ти си търсения?
Защо ме мразиш и презираш
Ревнуваш и надсмиваш.
Махай се,нямаш работа тук!
„Сякаш не обичаш да споделяш,не говориш много ,
но изглеждаш като някой ,който има какво да каже”
Тъжно се надсмивам над мен ,с теб не седим на един път
Не спирай покрай мен,продължи напред!