void

void

понеделник, 30 май 2011 г.

.

 Random thought...
there's nothing random though...
                       

Memory-Remorse
My lips hurt when I speak about it 
My heart hurts when I think about it
But my mind didn't hurt when I did it
My bones didn't hurt while I did it
Is it wrong?

Съжалявям за нищо.
Не отричам нищо.
Не искам прошка.
Но не премам примирение.
Жалко че мога да 
съм само себе си ,
но не съжалявам че съм.
 
Писна ми


Незнам дали е нормално но аз нямам зимна депресия,нито пролетна ,нито есенна аз имам лятна депресия.Не обичам този сезон,не обичам дългата ваканция,не обичам жегата и миризмата на централна София.Живея точно в центъра на града до Младежкия театър.Дундуков,коли,кофи за боклук,женския пазар,бездомни кучета-миризма.Ужасна,протичаща като кръв през улиците.Мразя лятото.Мразя София.
 Няма училище и приятелите ми ги няма,не че е голяма разликата,но това е друга тема.Така че какво да правя.Чета книги,слушам музика-това правя и се отегчавам,сякаш дишам само за да дочакам есента.Казвам че постоянно съм друсана от летящите амфети и други из въздуха ,който дишам.Във всяка глупава насмешка има малко истина.Може би вече са ми гръмнали бушоните,няма да е странно.И музикалните ми ненормалности вече съвсем прекрачиха границата.




Song(mania) of the day...or more


  Видеото е гнусничко,обаче песента е уникална и този човек направо ме побърка с неговите песни.

четвъртък, 12 май 2011 г.

Random thought...
there's nothing random though...

Why people so often know the definition of something but not its true  meaning?

Защо казваме думи ,които не разбираме?Защо ни е да ги знаем тогава?По-добре сляп отколкото виждащ само сенки.Защото не от вечната тъмнина трябва да се страхуваме а от черните силуети прехвърчащи навсякъде около нас,без да имат лица и същност.

сряда, 11 май 2011 г.

Song(mania) of the day...
Имам нов навик.Слушам една песен цял ден и си я тананикам.Не ми писва.Попринцип слушам всякаква музика,с тонове и на ден много групи и стилове.Но напоследък се съсредоточавам само върху едно нещо.Разнообразието е някакси досадно след като е нормално.Някакси ума ми си почива ако мисля само за едно нещо цял ден.Та така и с музиката.Защо с книгите не мога така?Чета по пет едновременно ,не знам обаче как помня какво съм прочела.Но помня,и то подробно.Мелодиите се запечатват в ума ми и не излизат от там с дни,седмици.Новата е:




                          





 










 -Мале! :)