Злото
Злото съществува.То не е просто абстрактно понятие,злото не е идея,нито чувство.То е факт.Какво е то тогава? Усещане за дисхармония,хаос,разруха.То е проклятието което е дадено на разумните същества-хората..Злото е качество единствено на човека.Табелите с "Внимание,зло куче",всъщност значат "Внимание,озлобен и параноичен стопанин"само ние сме способни на най-ужасното и най-прекрасните постъпки не биха могли да изтрият хилядите жертви и сълзи.Война,братоубийство,предателство,блудство,кръвосмешение,канибализъм.Злото както и доброто са в чисто етическата и естетическата страна на философията.Не в моралната ,защото за един е напълно редно за така наречената от него висша или "свещена" цел да избиеш милиони,докато за друг това геноцид и се наказва най-тежко от закона.Неговият закон.История,религия,политика,наука -размазват границите между добро и зло.Всеки започва да изгражда сам за себе си моралната си ориентация ,затова и религиите вече не се разделят географски и исторически-и сега в21век разпространение на преди забранените религии и ереси .
Вярата в доброто и в Бог превръща злото в нещо неясно,огромно и заплашително.Създава една плашлива суеверност във вярващите.Пример за заблудата им и варварското им простодушие е тн "лов на вещици",случая с Жана Д'арк и много други ,благодарение на Светата Инквизиция са убивани хора заради една дума-ерес.Жестокост,кръвожадност,желание за власт,придобивана по най-първичния и животински начин-да елиминираш повече от някой друг,да бъдеш алфата в глутницата от вълци в човешки кожи ,в расо,в тога...
Откъде произлиза то?Има ли хора ,които се раждат зли,патологично ли е то?Ако приемем че наследяваме генетично склонността към насилие това би било само наполовина вярно,защото едно дете на престъпник отраснало далеч от него,в спокойна и нормална семейна среда,без достъп до интернет и телевизия преди 3 годишна възраст не би имало проблемите на едно дете оставяно само пред синия екран от 7-8 месечна възраст с часове и часове наред.Ярките образи и звуци създават превъзбуденост ,хиперактивност оттам и в по-късното детство 4-5 години и агресивност и затвореност в един измислен свят.Така се създава социопат,за да не се случи това е нужна игра-между братче и сестриче ,между родителите и децата -защото тази връзка е незаменима.Любов-може би това е най-силното оръжие срещу злото.Ако всички се раждаме tabula rasa значи сме безсъдържателни-нищо.Нито добри,нито лоши.Но ако решим да приемем подобно на Зигмунд Фройд философията че изначално сме първични същества то трябва неминуемо да стигнем до един въпрос.Първичното, зло ли е?Първичните инстинкти са довели Адам и Ева до първородния грях.Нашата емоционалност ще доведе Апокалипсиса и дори примера с Луцифер-той е изпитал чисто човешки чувства-ревност и завист и затова сега очакваме края на света постоянно.Усещаме че утринната звезда свети за нас а Бог сякаш ни е забравил или ние него?
Сега сякаш вярата в Бог се явява излишна.Ние нямаме нужда от това да обърнем и другата буза,нито да си дадем и последната риза на ближния ,ние искаме око за око и зъб за зъб или както сатанистите обичат да казват-каквото повикало,такова се обадило. Много се обръщат към будизма ,в Западна Европа и Щатите доста хора са увлечени от тази не религия по-скоро философия и е напълно ясно защо-
.„четирите благородни истини” на будизма са – 1) животът означава страдание (дука), 2)
страданието се причинява от желание (тана, или „привързване”), 3) човек
може да премахне страданието чрез премахване на всяка привързаност и 4)
това се постига чрез следването на благородния осмократен път.
„Осмократният път” се състои от това да имаш правилен 1) възглед, 2)
намерение, 3) реч, 4) действие, 5) начин на живот , 6)
усилие (правилно да насочваш енергиите), 7) настройка на ума (медитация)
и 8) концентрация (фокус). Ученията на Буда били събрани в Трипитака,
или „трите кошници.
Нашата привързаност,нашата алчност,нашата любов към вещите като към хора и към хората като към вещи ни превръща в неблагородни и вечно недоволни,страдащи от собствената си алчност.Нашата безкрайна лакомия за всичко приятно за нас.Ние отчаяно
желаем да бъдем желани ,обичани,обожавани,уважавани или
дори да се страхуват от нас.Цялото човешко
съществуване е белязано от тази борба за „още”.През цялото ни съществуване греховете ни ни преследват ,но те не тежат само на нашите
рамена но и върху
тези ,които страдат от
тях.Ние нараняваме,ние оставяме в хората съмнение за това колко силно е доброто
у човека и отминаваме,продължаваме да живеем и времето
лекува съвестта.И след време самата съвест се разпада,тя става излишна,сляп израстък на разума.
Страданието е любовница на злото.Болката е способна да озлоби до демоничност слабия дух.Тогава е нужна воля,любов,търпение и настройка на ума.Едва след възстановяване на вътрешната хармония може да търсим начин ако са ни навредили.Но ако са ни извадили око ние не трябва да режем главата на виновника ,защото това се превръща в лавинообразна реакция.. "Сатаната представлява доброта към тези, които я заслужават, а не любов прахосана за неблагодарници!Сатаната представлява отмъщение, а не обръщане и на другата буза!
Сатаната представлява човека просто като още едно животно, понякога
по-добро, но често по-лошо от четириногите, което заради своето
„божествено, духовно и интелектуално“ развитие е станало най-лошото от
всички животни!"Скандалната Сатанинска Библия на Ла Вей днес звучи като философията на повечето млади хора и на почти всички атеисти - Кажи на сърцето си: „Аз съм моят собствен спасител“.,пише още той.Всъщност в прибързаността и краткотрайността на човешкия поне земен живот не можем да разчитаме на търпение,смирение и безкрайна и безкористна добрина.Отдалечаваме се от идеала, който ни е поставен от религиите особено от фигурата на Исус и поставяме като най-висше същество човека който всеки от нас е ,но не този който е в момента а в бъдещето ни.Един идеал,една цел-аз искам да постигна това и това а и може би и онова ,но трябва да бъда такъв и може би повече като някой друг като онзи колега с нова кола, апартамент и жена например.Всеки иска да е на върха на хранителната пирамида и затова е готов да срути моралната си такава и да замени принципите и убежденията си с чужди. "Изисква се постоянна бдителност, за да не се
подхлъзнеш в успокоителната илюзия, че всеки е като теб. Както е било
казано, някои утопии биха били идеално реализирани в една държава от
философи, но за нещастие (или може би за щастие, от Макиавелианска гл.
т.), ние сме далеч от този етап.Самозаблуда — основен грях. Ние не трябва да
отдаваме почит на никоя от свещените крави, които ни се представят,
включително и на ролите, които се очаква да бъдат играни от нас..Нормално е
да се съгласиш с нечии желания, щом в крайна сметка това е изгодно за
теб. Но само глупаците вървят със стадото, позволявайки на едно безлично
същество да ги ръководи. Номерът е мъдро да си избереш учител, вместо
да бъдеш заробен от прищявките на тълпата."
Разума е единствения начин да се отделим от нравствените категории добро и зло -те са за малките деца.Правилното е да следваме хармонията и реда в природата и да спрем да се опитваме да я измамим,искаме да сме безсмъртни ,искаме да живеем поне по 100 години Но усещаме че краят ни е близо,доведохме съществуването си до ръба.Нарушихме всички табута,закони и променихме света неузнаваемо през последните 2 века.Стигнахме до Луната и дори до Марс -научна фантастика за поколенията преди нас.Но демоничното зло което постоянно някой привидно нормален човек изневиделица демонстрира ни кара да си казваме-Светът е полудял! Но когато ти се даде пълна свобода само разума може да ти помогне да създадеш нещо ценно ,смислено и красиво с нея.Понякога
и най-чистите чувства пораждат чудовищни
постъпки-любовта,вярата,справедливостта.Защитаването на тези чувства на всяка
цена е пропито с кръв.Парадокса на морала е в че каквото и да правиш за някой е лошо а за друг добро,но каквото и да правиш важното е да спазваш естетиката и етиката както природните закони са единствената реално приложима нравственост.Обективността е с най-важното качество ,трябва да живееш с едно собствено вътрешно аз което да е вътре в душата ти и да те наблюдава отстрани -всяко едно твое действие.Може би всеки трябва да запази вътрешното си дете-една дори наивна нравственост.Но изключително ценна,когато оцеляването в един свят на състезание изисква от нас да сме вълци то поне да се опитаме да бъдем по-човечни дори и единаци.
