void

void

събота, 13 февруари 2016 г.

 Прозорец към дива градина
лъчи от луна,стиснала в ръце слънцето
невъзможно е да се пристъпи
заключена в себе си
легнала в спокоен сън на облак от
вятъра понесен около теб,снежната буря
пише приказки за сълзите на момче
небето нежно зове го,водата ужасява го
стъпките из града оттекват,самотници
преминават,обърни се,погледни ме
тръгни си,счупвайки ледените блокове
върни се.....
зората се стича по прозореца,вече е лято
изглежда че от гръдта ми пролетта отдавна
е вплела корени в земята под крака ти
кървави макове,смачквам тичайки през дъжда
а в небето прелитат хищните морски птици
падат като листове хартия,а калта става земя
сълнцето свети в уличната лампа а луната е
така далечна,ти се смееш,страхът плува под
паважа,върви с мен и ще ти покажа как стръмния
склон е пътят нагоре.


Няма коментари:

Публикуване на коментар