Седя си на чина.Викове,крясъци,истерия.Аз гледам земята.Неподвижна и спокойна.Защо да ми пука?Времето си върви а нищо не се променя.Само аз.Малко по малко всеки ден.И отново същите въпроси и отново същите отговори.Но вече не ми харесват,не съм готова да се примиря.Не искам простота.Тя ме изморява много повече.Не се стремя да бъда различна,но сякаш със всеки ден се отдалечавам от тях както се отдалечават спомените ни заедно.Дали те се изчерпаха,или аз или това което ни спояваше се стопи?Сякаш са слепи или сякаш виждат само това което им е угодно.На света има само те и техните малки недоразумения,проблеми а колко огромен е светът колко истински и реален и колко нереални са те...
Казвам си както и да е и се опитвам да не се обвинявам ,опитвам се да не се дразня само се усмихвам леко на себе си и на тях и си казвам -има време.Всичко което казват е празнота.Нищо.И дори не осъзнават че се нарича лъжа.Не знам дали съм сляпа или пък обратното или пък съм просто луда.Но пътищата ни вече не се преплитат.Сама съм.Не боли от този факт.
Социалните мрежи -мрежи от лъжи и фалш и вътре пъплят хора,постват на стените си -"Явно нямам приятели" или "аз не ставам за нищо" или пък " много съм глупава,защо стана така " и чакат отговор ,успокояващи коментари ,покана да за излизане навън и разтуха с нещо твърдо-няма значение какво.Вече спрете !Спрете да се правите на човечни без да сте такива.Не сте нещо специално,не сте нещо което заслужава повече внимание само защото знае как да го привлече.Някои от вас си мислят ,че могат да доминират просто защото според себе си и своите критерии са най-интелигентните,най-мъдрите и най-специалните.Голяма грешка.Вие сте същата разлагаща се органична материя като всяка друга.Понякога боли да си отвориш очите,толкова ли сте слаби че не можете да го направите?
Аз не съм,аз го направих и да -заболя.Пречистваща болка.Способност да се радваш на малкото ,което имаш.Алчността ти намалява ,намалява недоволството ти.Вече желанието ти да имаш всичко се обезсмисля.Имаш себе си ,имаш целия свят.
Оплакващите хора са много изморителни, изцеждат ти енергийката за минути.
ОтговорИзтриванеМного хубав текст, много дълбоки думи... Напълно съм съгласна със всичко казано от теб. Всичко е една голяма суета! Една голяма показност! Хората са слаби, аз не ги обвинявам за това. Преди ги обвинявах, после разбрах, че всеки си прави своя избор и всеки си поема отговорност за избора. Постепенно доста хора се отдръпват от фейсбук и другите социални мрежи, осъзнали, че това е чиста илюзия...
ОтговорИзтриванеКрасиво написано.Когато човек почне да се развива и да расте, почва да гледа с други очи на заобикалящият го свят, а другите си продължават по същият път, няма как да не се почувстваш по различна така е. И аз съм го изпитвала и съм сигурна, че всеки в даден момент е имал подобно чувство.Някои наистина сякаш са слепи или сякаш виждат само това което им е угодно.Това оплакване и на мен ми е омръзнало, където й да отидеш все ще се намери някой да се оплаче, дори и сега....цяла зима мрънкахме колко е студено и лошо времето, искахме слънчеви лъчи, а сега.....след като ги имаме какво......пак се оплакваме колко е топло и така...един не спирен кръговрат. Статията ти е много приятна.Красиво изречение "Понякога боли да си отвориш очите,толкова ли сте слаби че не можете да го направите?"често се питам и аз това....
ОтговорИзтриванеВреме ни е вече да махнем тази наша поза и да спрем да се оплакваме само за да ни се обърне внимание. Приятни думи си написал.
ОтговорИзтриванеПишеш много красиво и вдъхновяващо, харесаха ми думите "Неподвижна и спокойна.Защо да ми пука?Времето си върви а нищо не се променя.Само аз.Малко по малко всеки ден.И отново същите въпроси и отново същите отговори.Но вече не ми харесват,не съм готова да се примиря.Не искам простота.Тя ме изморява много повече.Не се стремя да бъда различна,но сякаш със всеки ден се отдалечавам от тях както се отдалечават спомените ни заедно."Така е защо да си тровим нервите.Времето няма как да спре и да ни чака нас.Спомените са си спомени и там им е мястото, не бива да живеем с тях.Поздравления за статията.
ОтговорИзтриванеИзказването, че //...." Всичко което казват е празнота.Нищо.И дори не осъзнават че се нарича лъжа.Не знам дали съм сляпа или пък обратното или пък съм просто луда.Но пътищата ни вече не се преплитат.Сама съм.Не боли от този факт." ми харесва. Човек когато е щастлив и знае какво иска и прави това което желае няма как да се чувста сам, когато разбере, че и сам може да бъде щастлив е приятно и удовлетворяващо, пишеш страхотно и се радвам че попаднах на твоят блог, ще го посещавам често вече.,
ОтговорИзтриване