.               Адът –това са другите

Пиесата на Сартр Без Изход прави известен афоризма му-Адът това са другите ,който подлежи на всевъзможна интерпретация.Идеята на Сартр за Адът е доста по-различна от най-често срещаната-няма митологични същества, разделение на греховете по тежест или какъвто и да e типичен символ .Две жени и един мъж,алчни,суетни и себични те попадат в гореща стая без огледала.Трябва заедно да изтърпят тези дребни неудобства.. Жените са лишени от удоволствието да задоволят суетата си и скуката им се увеличава.Те са принудени да се огледат един в друг и да познаят нещо от себе си в другия.Това е техния ужас,най-големият им страх.Нежеланото себепознание,неисканото познание за човешката същност.Човек е най-спокоен и щастлив когато е сам ,дори сред другите.Един себичен човек е доволен от уединението си ,защото то не е самота.Самотен става едва когато е опознал други личности ,едва когато някой друг е предизвикал любопитството му.Адът не може да бъде самота ,адът това е споделянето на  душата ти с друга.Да погледнеш в неговата.Адът е да бъдеш свидетел на най-лошото у човека.

В началото грешниците не признават че са такива и не искат да вярват че съществуването им е било изпълнено с грешки  за които трябват да бъдат наказани.Една от тях осъзнава че са там за да се нараняват един друг и да бъдат нещастни заради другите.Нещата ,които те са причинявали и не са изпитвали угризения на съвестта ,им се налага самите те да преживеят.

Поради липсата на огледала една от жените предлага на другата да й каже какво вижда,но вместо да я направи щастлива  тя я изплашва.Никой не би желал да се види в очите на другия-защото когато се погледне сам вижда само себе си а в другия вижда това как той го възприема.Те все пак решават да си признаят защо са в Ада,за да знаят на какво всеки от тях е способен.Всеки с ужасния си грях е принуден да го сподели и в умовете на останалите да бъде белязан от това, което е направил а не от това което може да направи.Образът му оставен в представата на другите е това което го определя.Той  не е това което си мисли че е или че може да бъде той е това което другите мислят за него.

Греховете ни ни преследват ,но те не тежат само на нашите рамена но и върху  тези ,които страдат от тях.Ние нараняваме,ние оставяме в хората съмнение за това колко силно е доброто у човека и отминаваме,продължаваме да живеем и времето  лекува съвестта.Макар наясно с това какви са ,тримата грешници придължават да се нараняват  и вече мъртви те отново пожелават да причинят на другия болка и дори смърт.

Най-мрачните човешки чувства и техните проявления са Адът за повето от нас .Понякога и най-чистите чувства пораждат чудовищни постъпки-любовта,вярата,справедливостта.Защитаването на тези чувства на всяка цена е пропито с кръв.Нашият ад започва там когато спрем да осъзнаваме колко е достатъчно.Достатъчно да обичаме,но не и да обожаваме,достатъчно да вярваме за да сме силни,но  не  и да фанатизираме вярата,достатъчно да сме справедливи без да сме отмъстителни и жестоки.Грехът заради който най-често горим е алчността.Нашата безкрайна лакомия за всичко приятно за нас.Ние отчаяно желаем да бъдем желани ,обичани,обожавани,уважавани или  дори да се страхуват от нас.Цялото човешко съществуване е белязано от тази борба за „още”адът се превръща в Чистилище едва когато осъзнаем,че понякога сами сме достатъчни.Защото ако имаш себе си имаш целия свят.Не си зависим от влиянието на другите или на чувствата си към тях .Неокован от чувства и цели ,свързани с другите си свободен сам да чертаеш пътя на съдбата си.Да определяш накъде да поемеш без да може  нещо или някой да те спре.Адът –това е затвора ,в който попадаш заради това ,което правиш подтикван от другите.От това ,което са предизвикали в теб.Единствения сигурен  начин да не гориш е да не позволиш чуждите очи да се вглеждат дълго в теб.Повърхността е тази която трябва да е достъпната,дълбочината трябва да ги удави.Защото някой опознал и последния ъгъл от душата ти може да ти отнеме всичко,ще знае какво да прави.Той ще е твоят демон-палач.

Адът е това което може да ти бъде причинено от другия и това което са си причиняваш заради него.Другия може да те превърне в нещо ,което ненавиждаш ,може да те разгневи или натъжи.Да те накара да бъдеш слаб пред него,защото е провокирал силна емоционална реакция  в теб.Защото ти се позволил той да я забележи.Това ,което правим за другия,непрестанните компромиси със себе си и другите е ад.Никой не бива да прави компромис със себе си и това към което се стреми.Защото независимо кой е другия той не е по-важен,той е временен.Накрая всички всъщност горим сами, а адът това са другите.