The Art of Not giving a single f_uck 

Добре...не е добре.Ама нищичко не е както трябва и все пак е.

Искаш да си влюбен ,искаш да се вълнуваш и си мислиш че от тялото ти излизат звездички и че вятъра,луната и изгрева са направени за теб.Ама няма такова нещо.Всичко идва от желанието ти -от шибаната алчност,лакомия,похот.Не трябва и да си светец но не трябва и да си слаб,поддавайки се на импулсивните си чувства и на очарованието на момента.Тези кратки сладки съвпадения на желания в един миг от вечността нямат връзка с реалността.Проблема е когато започнеш да им даваш някакво име,значение.Когато започне да ти пука от факта че си остават само и единствено минало,спомен.Истината е че понякога намираме хора за които се заслужава да ни пука-нежни ,мили,объркани,чупливи.Но въпроса тях интересува ли ги  нашата загриженост,симпатия,любопитство и желание да ги разберем и да бъдем част от живота им. Понякога не,обикновено дори не го разбират.Не усещат кога им даваш всичко мислят си че щом не изказваш и не демонстрираш постоянно емоциите си то те не съществуват.Хората са различни и не всеки е готов на всичко веднага.Не всеки поднася душата си на златен поднос и не застава с червената ябълка в устата.Не искам да съм жертва ,не искам да лежа и да чакам да ме изядат,унищожат,да изчезна.Искам да остана на върха на хранителната пирамида каквото и да става аз съм там-горе ,над себичното желание за щастие,удоволствие,над нещастието когато щастието не съществува.Нищо не е там,празнота.

Всичко е наред ,можеш да се усмихваш,дори смееш,да се забавляваш и да не си наравно с другите.Нищо не е липса,не е нужда когато се превърне в навик.Навика да няма кой да те чака,да се нуждае от лицето ти,гласа ти.Нямаш кой да те обича не защото е длъжен а защото иска-въпреки всичко-недостатъците ти ,отвратителните ти навици или пък нескопосаното ти чувство за хумор.Просто да те приема,да му пука.На мен вече не ми пука ,старая се да не се отдавам на симпатията си и съжалението си.Не съм спасител,не съм супер герой,не съм достатъчно силна да нося повече от един живот-моя на плещите си.Мога да бъда мила,но не мога да поставям чуждите желания пред своите.Не съм егоист просто се старая да избягвам емоционалната щедрост.Боли когато изтръгваш парчета от себе си а те биват захвърлени с отвращение в лицето ти.Затова не ви вярвам,не вярвам когато ми се кълнете в симпатия,в харесване-ти значиш нещо.Нищо.Дали утре ще съм част от живота на някой няма значение.Всички сме временни.Свикнали сме с тази мисъл дотолкова че не оценяваме колко губим,мислейки за бъдещето и страхувайки се от него.То идва като влак и просто трябва да си се качил а не да чакаш да те премаже ,вторачен в него или в пътя ,който си извървял .Миналото наистина няма значение.То има своя белег върху теб но не и върху бъдещето ти.Обичам да мисля за утре и да имам планове,мечти-красиво е.Грозно е да се превръщаш в инстинктивно борещ се за живот същество.Да живота е кратък ,но още по-кратък изглежда когато живееш така сякаш си смъртен и всеки миг може да ги е последен.По-бавно върви времето когато се даваш тези мигове на замисляне,усамотяване и наслаждение на всяка една секунда дори да не правиш нищо.Трябва ли постоянно да се забавляваш ,да се докарваш до ръба само и само за да разбереш че стоиш върху пропаст.Всички сме върху нея.Аз съм спокойна докато някои падат а други се страхуват.Аз ще намеря нещото от което най -много се страхувам и ще си построя дом там.Ще съм в безопасност ,нищо лошо не може да ми се случи  докато домът ми е в душата ми.Вътрешна хармония,примирение със себе си ,разбиране на собствената ми същност.

Понякога се обърквам,поддавам се на желанието да ви спася от собствената ви наивност и комплекси ,но не съм бог,не съм ангел ,не съм лечител на душевни недъзи.Понякога не мисля че разбирам дори себе си -така че ви оставям на вас -правете със себе си каквото си поискате.Страдах достатъчно за другите без да съм мислела за себе си.Пука ми за мен,пука ми за хората които въпреки всичко ме обичат-семейството ми.Пука ми за утрешния ден и за този след това но не и за твоята душа.Да тя си е само твоя и аз не я искам.Не искам сърцето ти,не искам мислите ти -мога да поискам само присъствието ти .С него мога да се разделя лесно.Трудното е когато ти дреме,когато някой се окаже за теб плаващи пясъци.Не искам да потъвам в ничия душа и да се давя в ничия мъка.Моята ми стига.Моето щастие е напук.Аз съм доволна от това че мога да кажа "Стига!До тук чувствам!" .Това е най-силната проява на воля.