Нещата уж се променят
Аз съм едно негативно цяло.Комлексно тяло.
Това беше написано на 24.09.2014 година.
Днес е 01.02.2016

Може би почти всеки нормален човек на този свят би се питал "Какво за бога съм имал предвид?" Ми явно е че щом съм го написала значи нещо.Нещата всъщност никога не се променят.Или пък се ?Трудно ми е да си спомня какво съм правела този ден или какво съм си мислела.Имах куца връзка,леко инвалидизирана даже.Септември 2015 съм имах същото ,още бях влюбена в този в който бях в началото на 2014,до началото на 2016 се бях подписала под "влюбена в Него",последния ми влак и първия,като невръстно еврейче във Втората Световна-тъпа шега ,но е 5 часа сутринта.Подписа трябваше да е просто "жива" .Не че да си влюбен е смърт,но е хапче с цианид към което привикваш,по малко всеки ден.Ти самия ставаш отрова.Не говоря за това което втората сигнална система ни е дала и обвила с висш разум а именно Обичта.Тя е друга приказка.Обаче романтичната любов и страстта ме направиха както казва майка ми "плазмодий" едно такова мързеливо,отнесено,самотно същество лишено от гръбнак.Негативно е,да.Смятам че повечето връзки са паразитиращи.Особено тайните връзки.Оуу колко пиперливо,ау че скандал!Ми не....жалко е,самотно е, унизително е.Криенето,минаването по тайни улички и алейки,параноята,несигурността.Предпочитам да съм нещастно влюбена с пуканките и колата пред лаптопа,гледаща тъпи сериали и слушаща тъпо инди,отколко нечия страстна любовница.Най-добрата ми приятелка е млада ,на 20 като мен,не е омъжена ,но живее с бащата на детото си.Казва че го обича,все по-рядко всъщност и сгреших да споделя любовните си преживявания с нея.Само че тя реши че всеки може така ,че става като в тъп сериал.Излезте от "Скандал",не сте Оливия ,той не е Президента на САЩ,излезте и от "Дневниците на Вампира" или "Клюкарката " или 50 нюанса кафево.Просто вашия Грей е само това кухо сиво съществуване.За което между другото не ви е виновен нито нито Василий Българоубиец ,нито Баязид,нито Пеевски,нито Бойко,нито прехода,нито комунизма и със сигурност не е виновен приятелят или съпруга ви съответно.А и любовникът ви не е виновен за Голямата Скука.Това сами си го направихме.Махнете се от себе си ,отидете някъде другаде,прочетете някое стихотворение,после помислете за нещо ,не за Него ,не за Кога пак ще го видя.Може утре да ви е последния ден на тази земя?Така ли ще го прахосате?Не казвам че чувствата са вредни,далеч обаче не са всичко.Емоционално тяло ?Или комплексно.Защо харесвате този човек и коленете ви треперят щом ви погледне?Може би има очите на първата ви любов в гимназията ,която така и не докопахте,ръцете на първия мъж който сте обичала ,поведението на най-голямата ви тръпка макар и кратка.Срещате го-комплексно тяло на вашите нереализирани и идеализирани желание.Имате го,няколко пъти и после какво -искате го завинаги?А какво ще го правите-може би къща с деца и хубава кола ,до следващото комплексно тяло...А вие какво сте -същество ,определящо себе си по това какво иска и откога го иска и как да го има.Кой ще поиска вас?Никой.

Негативно цяло или позитивно парче.Секси парче,което чака своя любим консуматор,той си тръгва ,може би при жена си .Тя е цяло,той се прибира и тя вече е сготвила и му разказва деня си,той неговия ,е плюс минус някоя лъжа,после го прегръща, ляга до него ,целува го преди да заспи.Тя е неговото комплексно цяло-неговия дом.Ти си лекия ветрец като излезе сутрин за работа,ти си цигарата след поредния скандал в къщи,защото не пуши пред нея.Пред теб е "истински",ти го погалваш по косата и го обожаваш,той за теб е едно перфектно цяло.Ти си положителна,живителна енергия,ч$кия с извинение.Забавление защото е дете,като теб.Това е просто една игра.Но ето идва едно друго нещо-"ти цялата си негативна".Това ми каза един не особено значителен човек за мен тогава.Е$и го ...да така е.Зашо?На цялата тази история аз съм негатива-аз няма да бъда,не искам да бъда ,мен не ме интересува,аз не искам да съм зависима ,аз не желая да се подчиня.Дори на себе си.С прескърбие признавам че повторих всяка една от грешките си ,докато и те не ми доскучаха.Реших че са необходими напълно нови правилни грешки.За градивните и неградивните грешки някой друг път,може би.
Постоянно съм обратното на това което съм или бях.Колко пъти  трябва се връщаш назад за да поправиш счупеното ,да смажеш скърцащите части и да се заредиш с гориво до там ,че да не спреш докато не стигнеш покой?Не искам да съм обратното на това което съм,искам да съм и двете -диапозитив и негатив ,искам да съчетая и двете страни.Огледалния образ и моя да станат едно,не срама е проблема,не е отвращението.Несъвместимостта,развода със себе си,напускането на дома от тялото.Моят дом беше моята душа.В страстта си запалих тази дървена постройка,твърде нестабилна.Имам ли земя да строя отново?Предостатъчно-но сама.Няма да търся помощник в лицето на поредния консуматор.Любопитството убило котката казват,може би второто ми име е Любопитство-предизвикването му и изпитването му.Наскоро някой  към който имам симпатии от години поиска да прочете нещо от кова ,което съм писала,изпуснах се че пиша и то в шега.Надявах се като повечето хора да не обърне внимание и да реши че е ирония,обаче той явно добре ме е преценил.Аз изпитвам някакво любопитство към личността му ,той към моята.Но като всеки разумен човек аз знам ,че е

безсмислено-колкото по-силен интерес покажа ,толкова повече ще се разголя.Душевно най-вече.Край- отиде мистерията.Аз пиша разни неща,имам нужда от нея.Измислената любов ,неизживяната,несподелената тя е родила великите произведения.Но не към това величие се стремя.Към това на преживяната и разбрана Скука.Чувствам се като Сартр ,завряна в като него в Погнусата в моята малка дупка от негативизъм ,самосъжаление,себеомраза,презрение към света и какво ли още не.Но същевременно съм изпълнена с любов,смирение,нежност,търпение като бенедиктски монах.Негативното ми цяло се е консолидирало,оценено и изживяно.
А какво е то всъщност -един призрак от миналото на осъзнаването.Нравствена система.Тези сурови ,жестоки ,несправедливи принципи, които сме приели насила или не ,отвътре или отвън.Съвест?Уважение?Приятелство?Благодарност? Колко мейнстрийм нали?Този тих и понякога треперещ глас който казва-Спри ,това не си ти,осъзнай се!Събуди се!Излез навън!Живей отново и наново!